Този модул има за цел да запознае децата и младите хора с правата на човека. Информацията представена в него трябва да помогне на учениците да разберат важността на правата на човека като необходимо условие за съществуването на действащи демократични граждански общества. Правата на човека се разглеждат като основни права на всеки един индивид. Изяснява се защо държавните органи са тези, които носят основна отговорност за реализирането и спазването на правата на човека.       

Всички ние трябва да  да зачитаме правата на другите и да използваме собствените си права участвайки активно в развитието на обществото.  Зачитането на правата на човека е предпоставка за създаване на добре функциониращи и мирни демокрации.

 

Учебни цели

• Учениците разсъждават върху това какви правила е необходимо да съществуват в едно общество, за да могат хората да съжителстват мирно и да живеят добре заедно.
• Учениците се запознават с различните права на човека и с произхода и съдържанието на Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.).
• Учениците разбират, че крайната цел на идеята за правата на човека е създаването на общество без дискриминация за всички хора.

 

Описание

• Необходимо време: между 1 и 4 часа (в зависимост от това колко допълнителни материали се включат по темата и  доколко задълбочено ще се разгледат).
• Изисквания: Голяма стая с достатъчно място за групова работа, големи листове хартия, маркери и хартия, копие  от Всеобщата декларация за правата на човека (опростена версия) за всеки участник. Ако се показва филм, са необходими компютър, проектор и високоговорители.
• Подготовка: Проучване на създаването и съдържанието на Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.). Запознаване с различните права на човека.

 

НОВАТА ПЛАНЕТА

Какви правила и ценности трябва да приемем,  за да могат хората да живеят добре в едно общество?

1. Учителят разделя учениците на малки групи (от 3 до 5 участници) и въвежда условието на задачата:

На Земята е станала катастрофа и целият живот е заличен. Вие сте едни от късметлиите, които ще се качат на борда на космически кораб, който е на път за  нова планета. Планетата много прилича на Земята, с планини, вода, равнини, океани, атмосфера, природа и животни. Единственото, което липсва, са хората. Вие сте първите хора на планетата.  Знаете обаче, че след това там ще се заселят още хиляди, може би милиони хора. Вие, като първи хора, имате привилегията да решите какви правила да бъдат в сила на тази планета.

Всяка група трябва да се съгласи на 10 правила, които ще се прилагат за всички хора, за да могат да живеят добре. Правилата трябва да бъдат записани на голям лист хартия. Групите измислят и име на новата планета.

(Време за изпълнение 20-30 минути).

 

2. Учениците се събират и всяка група представя своята планета с правила. По време на презентациите учителят насърчава обсъждането и задълбоченото разсъждение върху различните правила. Учителят може да обърне специално внимание на правилата, свързани с човешкото достойнство, равенството, зачитането на другите и недискриминацията, тъй като те представляват основни ценности, стоящи зад понятието права на човека. Защо тези правила и ценности са толкова важни? По време на обсъждането става ясно, че много от правилата на групите си приличат и са въведени със същите мотиви като съвременните права на човека.
3. Учителят насочва вниманието към това, че работата на учениците в групи много наподобява процеса на преговори, който Комисията на ООН за правата на човека предприема след Втората световна война. Тогава представители на държави от цял свят се споразумяват за някои основни права на човека, които трябва да се прилагат за всички хора навсякъде по света. Втората световна война с нейните над 55 милиона жертви създаде необходимост всички страни да се споразумеят за някои основни права на човека, които да важат за всички хора по света.
4. Учителят разказва историята за произхода и съдържанието на Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.). Урокът трябва да бъде адаптиран спрямо възрастта на учениците в групата.
5. Всеки ученик получава копие от Всеобщата декларация за правата на човека. Учениците се връщат в първоначалните си малки групи. Задачата е да сравнят правилата на собствената си планета с тези от Всеобщата декларация за правата на човека. Кои членове от Декларацията се отнасят до същите въпроси като техните собствени правила ?
6. Всички ученици се събират отново заедно, за да обсъдят резултатите от дискусиите в групите. Участниците откриват, че много от техните собствени правила съвпадат със съдържанието на  Всеобщата декларация за правата на човека. Защо според тях е така? Тази дискусия дава възможност да се разгледат отблизо членовете от  Всеобщата декларация за правата на човека и учениците да се запознаят по-подробно с тях.

Изводи

• Един основен извод е, че международните права на човека се отнасят за ценности и норми, които са общи за човешките общества по света. Правата на човека се свързват с човешките нужди, за които може да се каже, че са еднакви по целия свят. Когато Всеобщата декларация за правата на човека е приета през 1948 г., държавите-членки на ООН декларират, че ще работят за защита и насърчаване спазването на правата на човека. Това става и основа на днешната обширна международна рамка за правата на човека.
• Стига се до общо разбиране защо е важно хората да обмислят кои правила трябва да бъдат в сила в едно общество, за да живеят добре.

Съвети за провеждане на модула

• Понякога учениците могат да са твърде критични и да задават провокативни  въпроси относно създадените правила на другите групи, когато се стигне до етапа на представяне и обсъждане в голямата група. Учителят трябва да подчертае, че краткото време от 30 минути прави невъзможно да се мисли за всички възможни правила, които биха могли да бъдат в сила. Учениците трябва да проявяват уважение един към друг и да имат положително отношение.
• Понякога, след като групите са представили своите планети, учителят може да бъде попитан коя планета харесва най-много. Това е добра възможност да се подчертае, че целта на груповата работа не е да се посочи „най-добрата“ планета, а да се учим един от друг. Най-добрата планета ще бъде тази, която включва най-добрите правила, предложени от всички групи. Този момент също може да илюстрира как работи демокрацията. Всеки трябва да бъде поканен да разсъждава, да има думата и да бъде изслушан. След обсъждането е възможно да се постигне компромис, с който всеки да е съгласен.
• Може да включите филм за Всеобщата декларация за правата на човека.

https://www.youtube.com/watch?v=5RR4VXNX3jA

 

По-нататъшна работа

Ако групата иска да научи повече или за по-големи ученици, учителят може да изнесе лекция за това как се е развила международната система за правата на човека от 1948 г. Урокът трябва да бъде адаптиран към възрастта на участниците.

Полезни връзки:

• Филм за Всеобщата декларация за правата на човека

https://www.youtube.com/watch?v=5RR4VXNX3jA

• Статия: Човешкото достойнство и правата на човека от Lillian Hjorth

https://www.journalism-edu.org/sessions/2-the-international-human-rights-system/article-human-dignity-and-human-rights.html

• Статия: Най-малкият общ знаменател - Всеобщата декларация за правата на човека от Lillian Hjorth

https://www.journalism-edu.org/sessions/2-the-international-human-rights-system/article-the-lowest-common-denominator-the-universal-declaration-of-human-rights.html

 

Информация за учителя или фасилитатора

Въведение в правата на човека 

В днешния свят е почти невъзможно да отвориш вестник или телевизионни новини, без да се споменават правата на човека. Често на фокус са нарушенията и злоупотребите. Дори правата на човека да са станали част от нашия съвременен речник, много от нас не знаят какви са всъщност, как функционират и как могат да повлияят на нашите общества.

Правата на човека са основни права, които принадлежат на всяко човешко същество.

Основните ценности, стоящи зад визията за правата на човека, са човешкото достойнство и равенство. Идеята, че всички човешки същества притежават основни права на човека  датира отдавна. Необходимостта хората да формулират правата на човека произлиза от необходимостта да се защитават от  злоупотреби, нарушения и дискриминация, извършени от властимащите. В съвременната представа за правата на човека държавите имат основната отговорност да спазват, насърчават и защитават правата на населението в своята държава.

Важно е всички хора да знаят за правата на човека, за да могат да ги искат, да настояват за тяхното спазване. Но също толкова важно е и всеки човек да зачита  правата на другите хора.

 

 ООН и универсалните права на човека

През 1945 г. след зверствата, случили се по време на Втората световна война и довели до смъртта на 55 милиона души,  се създава  Организацията на обединените нации (ООН).

Нацистките концентрационни лагери и систематичната дискриминация и убийства на евреи и роми, хомосексуалисти и други групи, са факторите, които стоят зад решението на ООН правата на човека трябва да бъдат важна част от мандата на новата глобална организация.

Хартата на ООН ясно говори за насърчаване на зачитането на правата на човека за всички хора без дискриминация.

През 1946 г. ООН създава Комисия за правата на човека, която трябва да определи съдържанието на различните права на човека. Целта е да се изготви „Международен законопроект за правата на човека“. Комисията се състои от 18 държавни представители от цял свят, всички с различен културен, религиозен и етнически произход. Останалите страни членки на ООН (38 по това време) могат да коментират текстовете и да представят свои предложения.

Процесът на преговори е труден, но на 10 декември 1948 г. В Париж Общото събрание на Организацията на обединените нации обявава и подписва Всеобщата декларация за правата на човека като общ стандарт на правата на всички народи и всички нации.  Декларацията определя за първи път в историята някои основни права на човека, които са универсални и които трябва да бъдат защитени навсякъде по света.

Декларацията се състои от преамбюл и 30 члена, определящи правата на човека, на които всички мъже и жени, навсякъде по света имат право, без каквато и да било дискриминация.

Член 1  определя философията, на която се основава Декларацията, като подчертава, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права.

Член 2 определя основния принцип на равенство и забранява дискриминация от всякакъв вид, например въз основа на цвят, пол, език, религия, политическо или друго мнение, национален или социален произход и други.

Член 3 обявява правото на живот, свобода и лична сигурност за право, което е от съществено значение за ползването на всички останали права.

От Член 4 до Член 21 се определят гражданските и политическите права.

От Член 22 до Член 27 се определят икономическите, социалните и културните права.

Членове 28 до 30 декларират, че всеки има право на социален и международен ред, при който правата на човека, посочени в Декларацията, могат да бъдат напълно реализирани.

Всеобщата декларация за правата на човека е приета като основа на международното право. Преведена е на над 520 езика и държи рекорда на Гинес за най-превеждан документ.

 

Законово обвързващи документи за правата на човека

Всеобщата декларация за правата на човека, така както е приета през 1948 година във вид на Декларация, няма законово   обвързваща сила за държавите. Заради това Комисията по правата на човека продължава да работи с цел разработване на законово обвързващи договори за правата на човека (често наричани пакт или конвенция).

Така през 1966 г. са приети Пактът за граждански и политически права и Пактът за икономическите, социалните и културните права. Двата пакта, заедно с Всеобщата декларация за правата на човека и съответните задължителни протоколи, образуват международния закон за правата. Оттогава поредица от международни споразумения за правата на човека и други приети инструменти разширяват основата на международното право по отношение правата на човека.

Международните споразумения за правата на човека определят задължения, които държавите са длъжни да спазват. Ставайки страни по законово обвързващите договори, държавите поемат задължения да спазват, да защитават и да изпълняват правата на човека. [1]

Днес има десет основни международни конвенции на ООН за правата на човека. Целите им са да защитават хората от расова дискриминация, от изтезания и унизително третиране и както и да защитават уязвими групи като жени, деца, инвалиди и мигранти от злоупотреби и нарушения на правата на човека.

 

ООН и други международни организации работят постоянно, за да могат да гарантират, че държавите изпълняват договорените права на човека за своите граждани. Най-важно е държавите да се ангажират да се обвържат законно с договорите и да въведат вътрешни мерки и да приемат такова законодателство. Националните закони трябва да се хармонизират със задълженията, свързани с правата на човека, които са описани в конвенциите. Чрез информация и образователни инициативи държавните институции на всички нива трябва да се научат да зачитат и прилагат правата на човека. Децата трябва да изучават правата на човека в училище. Важно е създаването на институции като национален омбудсман по правата на човека. Друго задължение на правителството е редовно ( често на всеки 5 години) да докладва на Комитета по правата на човека към ООН за това как изпълнява задълженията си.

Днес повече от 85% от държавите - членки на ООН са ратифицирали повече от четири от основните конвенции за правата на човека.  Всички държави са ратифицирали поне една. Това показва, че международната рамка за правата на човека днес има универсална подкрепа.

В допълнение към глобалната рамка на ООН за правата на човека в различни части на света се развиват и регионални системи за правата на човека. Европа, Америка, Африка и арабският свят са разработили свои собствени договори и системи. [2]

 

Гражданското общество  -  това сме всички ние!

«Гражданско общество» е термин, който често се използва, когато говорим за демокрация и права на човека.  Гражданското общество обхваща много на брой заинтересовани страни в обществото, които са извън правителствените властови структури.Сред тях са неправителствените организации (НПО). Има хиляди национални и международни организации за правата на човека по целия свят и много от тях работят за подобряване на положението на уязвимите групи като бежанци, деца, лица със специални нужди, различни малцинства, възрастни хора и други.

Свободните и независими медии също са сред най-важните институции в демократичните общества и са важни участници в насърчаването на правата на човека. Само чрез медиите като телевизия, радио, вестници и интернет, хората могат да получат информация за случаи на нарушенията на правата на човека. Подобна информация е необходимо условие хората да се организират и да направят нещо по тези проблеми.

Не на последно място трябва да се подчертае, че гражданите могат да допринесат по различни начини за подобряване на положението с правата на човека в собствените им общества. Най-важното е, че всички трябва да зачитат правата на другите хора. Никой не трябва да бъде дискриминиран. Всеки може да стане член на неправителствена организация  и да участва в кампании и демонстрации, да подкрепи петиции, да пише статии във вестниците за това, което смята за важно. Важно е ежедневно да се обсъждат социалните проблеми с приятели и семейството, да се изслушват другите, да  се споделя собственото мнения. Всички ние си влияем един на друг!

Правата на човека са важни както когато говорим за собствените си права, така и когато трябва да защитаваме правата на другите. Правата не са ни дадени веднъж за винаги и трябва да се защитават всеки ден.

 

“Никога не се съмнявайте, че малка група отдадени хора може да промени света; всъщност това е единствения начин промените да се случат".
Маргарет Мийд

 

Как да използвате музеите

Могат да бъдат посещавани различни музеи, така че да се повишат знанията на учениците за права на човека. Историческите музеи и  музеите, които използват историческа перспектива в своите изложби, са особено подходящи за обучение по правата на човека.

Учениците могат да работят в групи или поотделно върху различни задачи. Една задача може да бъде дадена еднократно или за по-дълъг период. Те могат да работят върху есета или да подготвят презентации по определен проблем, с които да дадат основа за дискусия.

Примерни задачи

• Сравнете положението, по отношение на правата на човека, на различни групи хора в различни периоди преди и сега (например, правата на децата, жените, определени етнически малцинства, малцинства с различна сексуална ориентация, хора с увреждания и други).
•  Анализирайте ситуацията по отношение на конкретни права преди и сега (право на живот, свобода и лична сигурност, свобода от изтезания и унизително отношение, право на образование, право на брак и семейство, свобода на вероизповедание, право на работа и др.)
• Как малцинствата са били третирани (преди и сега) от  останалото населението  и / или от властите?
• Дали в миналото малцинствата са се ползвали със същите права като мнозинството или са били дискриминирани? Защо?
• Малцинствата ползват ли се със същите права като мнозинството днес или все още са дискриминирани? Защо?
• Подобрила ли се е  защитата на правата на човека за определени индивиди и групи с течение на времето? Защо?
• Какво можем да направим, за да спрем дискриминацията?

Резултатът много често ще покаже, че положението с правата на човека за много групи и индивиди се е подобрило през годините. Следващите въпроси за дискусия могат да бъдат:

• Защо ситуацията се  е подобрила?
• Има ли общо с това, че общите знания са се увеличили поради по-доброто образование? Как образованието помага да повишаване на разбирането за правата на човека?
• С какво е допринесла работата на многобройните активисти, които са участвали в борба за права на човека?
• Какви  други важни фактори има според вас?

[1] Задължението за спазване означава, че държавните органи трябва да се въздържат от намеса или ограничаване на упражняването на правата на човека.

Задължението за защитаване означава държавните органи да защитават хората и групите от нарушения на правата на човека.

Задължението за изпълнение, означава, че държавните органи трябва да предприемат положителни действия, които да улеснят упражняването на основните права на човека.

[2] В допълнение към механизми, включени в конвенциите, ООН и други международни организации могат да използват политически натиск, за да повлияят на държавите да зачитат правата на човека. Резолюции, приети от Общото събрание на ООН, Съвета за сигурност и Съвета по правата на човека са примери за такива мерки.