Правата на човека и гражданското общество

МОДУЛ 11

Целта на този модул е да помогне на учениците да направят взаимовръзка между правата и развитието на свободното гражданско общество, да познават значението на организираното гражданско общество за демократичните процеси и да имат осъзнати отношения с държавата и обществото, познавайки и отстоявайки своите права.

Права на човека и гражданско общество

Модулът ще помогне на учениците да направят връзка между правата и развитието на свободното гражданско общество, да разберат значението на организираното гражданско общество за демократичните процеси и да имат информирани отношения с държавата и обществото, като познават и отстояват своите права.

Тази сесия ще помогне на децата и младите хора да разберат какво е гражданско общество и да видят, че имат своя собствена роля в него. В уводното упражнение участниците ще получат „нови идентичности“ и ще научат как гражданското общество се различава от другите сфери на обществeния живот. Те ще разберат, че обикновените хора като тях самите могат да увеличат влиянието си в обществото, като се присъединят към групи и членуват в неправителствени организации. Следва групова работа, с която учениците ще осъзнаят, че човешките права като свобода на словото и свободата на придвижване и събрания са инструменти, които трябва да използваме, за да се сдобием с власт. Няма промяна с мълчание. Учениците ще посетят изложби в музеите, за да станат „детективи“ и да търсят хора, които са оказали положително въздействие върху обществото. В „разследването“ те ще идентифицират и правата на човека, които тези хора са използвали, за да постигнат промяна. Енергичните граждански общества създават и поддържат свободни демокрации, където човешките права се спазват.

Учебни цели

  • Учениците да разберат какво е гражданско общество и защо е толкова важно;
  • Да осъзнаят, че правата на човека ни осигуряват възможности за участие и влияние;
  • Да са мотивирани да са обществено ангажирани и да са активни граждани.

Описание

  • Време: 1 - 3 часа (в зависимост от това до колко преподавателят иска да навлезе в дълбочина в темата);
  • Изисквания: Голяма стая и достатъчно пространство за движение;
  • Подготовка: Преподавателят трябва да подготви по еднo залепващо се листче с нова идентичност за всеки участник и кратка лекция за гражданското общество.

Упражнение: Гражданското общество

Това е едно вълнуващо и забавно упражнение, което започва на пода.

  1. Преподавателят кани учениците да седнат в кръг на пода. Той/тя стои в средата, а те са обърнати с лице към него и очите им са затворени. Преподавателят казва, че сега всички, един след друг, ще усетят леко докосване в горната част на тялото. След това той / тя поставя върху всеки листче с нова самоличност. Изборът трябва да е на случаен принцип. Има случаи, в които определени идентичности може да са проблемни за някои ученици. Преподавателят трябва да се опита да избегне това.
  2. Все още със затворени очи, учениците чуват, че са се сдобили с нова идентичност. Задачата им е когато отворят очи, да се разделят по групи според новите си идентичности. С кой (кои) от другите смятат, че имат нещо общо и принадлежат към една и съща група? (5-10 минути).
  3. Обикновено се формират четири групи:

1) Идентичност с ПОЛИТИЧЕСКА ВЛАСТ (политически и държавен властови апарат);

2) Идентичност с ИКОНОМИЧЕСКА ВЛАСТ (бизнес и реализиране на печалба);

3) Идентичност с РЕЛИГИОЗНА ВЛАСТ (лидери на различни вероизповедания);

4) Идентичност БЕЗ ВЛАСТ (хора, които нямат нито политическа, нито икономическа или религиозна власт).

NB: Понякога се създават и други групи.

  1. Преподавателят моли първо някои от учениците от група 1 (политическа власт) да обяснят защо попадат в тази група. Какви са техните резсъждения? По време на разговора той/тя насочва вниманието към факта, че лицата в тази група са представители на политическата и държавната власт. (Например, полицията и военните са единствените участници в обществото (обществени актьори), които имат законно право да използват физическа сила).
  2. След това преподавателят пита децата от група 2 защо са там. По време на разговора той подчертава, че тези лица произвеждат стоки и услуги и / или контролират финансовата система. Те притежават икономическа власт.
  3. Идва ред на участниците в група 3. Лицата в тази група имат религиозна или духовна власт. (В някои страни са много силни, но в други нямат особено влияние).
  4. Накрая преподавателят моли и участниците в група 4 да обяснят своята позиция. Тоя/тя трябва да наблегне на факта, че лицата в тази група по принцип не притежават нито политическа, нито икономическа или религиозна власт. Те са просто обикновени хора. Много от тях, за разлика от силните обществени актьори, са представители на уязвими групи, които често се нуждаят от помощ и подкрепа от общността като цяло. Взети заедно, тези индивиди и групи са онова, което обикновено обозначаваме като „гражданско общество“.
  5. Ако има и други групи, учениците в тях трябва да бъдат помолени в тях да обяснят гледната си точка. Тъй като упражнението цели повишаване на информиранистта за властта, на която се основават четирите групи, преподавателят внимателно може да насочи тези деца към „правилните“ групи.
  6. Всички се връщат по местата си за обобщение.

Изводи:

Преподавателят рисува кръг на дъската (виж илюстрацията) и стига до заключение, че има много начини да добием представа за едно общество и да го анализираме. Можем, например, да го разберем  на база на различните сфери на власт. Така ще ни е по-лесно да видим, че за разлика от други обществени актьори, обикновените хора по принцип не притежават политическа или икономическа власт.

Сега учениците трябва да отговорят на следния въпрос: Какво могат да направят хората, за да засилят влиянието си в обществото?

Един от основните изводи е, че хората могат да формират групи и да създават организации. Когато много хора се съберат заедно, гласът им става по-силен. Организациите, които са създадени от обществено ангажирани хора, обикновено се наричат ​​неправителствени организации (НПО).

  • Дайте примери за организации на гражданското общество в България.
  • Какви са целите на различните организации?
  • Как се финансират?
  • Някои организации не искат да получават финансова подкрепа от държавата и / или бизнеса. Защо?
  • Ние като отделни индивиди трябва ли да членуваме в организации и да ги подкрепяме?
  • Защо гражданското общество е важно за държавата?
  • Дайте примери за международни организации на гражданското общество или за такива с международни мрежи.
  • Защо ни е нужно глобално гражданско общество?

Идентичности:

  • Депутат
  • Министър-председател
  • Министър
  • Съдия
  • Генерал
  • Полицай
  • Капитан от армията
  • Бизнес магнат
  • Собственик на фабрика
  • Капиталист
  • Собственик на хотел
  • Акционер
  • Богат фермер
  • Свещеник
  • Имам
  • Дете
  • Жена
  • Пенсионер
  • Хомосексуалист
  • Бежанец
  • Проститутка
  • Човек с увреждане
  • Възрастна жена
  • Просяк
  • Незрящ

NB: Ако учениците са повече от идентичностите, някои може да получат една и съща идентичност (напр. полиция, жена, капиталист).

Групова работа: Активно гражданство и права на човека

  1. Преподавателят задава въпрос: По какъв начин хората могат да участват в обществото и да му повлияят? Отговорите се записват на дъската. Ако той/тя прецени, че липсват важни канали за влияние, ги добавя.
  2. Следва работа по групи. Учениците трябва да открият членове от Всеобщата декларация за правата на човека, които защитават правата на хората да влияят на обществото и да имат думата в него (по-специално членове 19, 20, 21 и 27 засягат тези права).
  3. Всички ученици се събират за обща пленарна сесия и обсъждат изводите си.

Последваща работа. Изучаване на работата и целите на НПО (неправителствените организации).

Голяма част от НПО-тата имат много интересна история, тъй като са създадени, за да намерят решения на проблемите в обществото. Учениците могат да проучат различни неправителствени организации. Какъв проблем са искали да разрешат? Имат ли членове? Какви инструменти използват НПО-тата в своята работа? Сътрудничат ли си с властите? Защо? Или защо не?

Въпроси за размисъл:

  • Защо е важно хората да казват своето мнение за предизвикателствата и проблемите в обществото и за управлението му?
  • Решенията на общността по-добри ли са от решенията, взети от един човек или от малка група? Защо?
  • Има ли групи с по-малки възможности за участие и влияние? (млади хора, хора с увреждания, различни малцинства, бежанци и др). Какво можем да направим, за да поправим това? Защо за младeжите е по-трудно, отколкото за възрастните, да имат думата в обществото?

Изводи:

Едно общество се състои от хора с различни мнения, опит, възрасти, ресурси, религии, убеждения, интереси, пол и т.н. За да формираме общества, които са приобщаващи и в които ни е добре да живеем, всички ние - млади и стари - трябва да използваме човешките си права и да даваме гласност на мнението си.

Важността на гражданско общество (за преподавателя):

Гражданско общество е термин, който се използва често, когато заговорим за демокрация и права на човека. Той обхваща многобройните заинтересовани страни в обществото, които са извън държавните структури на властта.

От голямо значение са неправителствените организации (НПО). Има хиляди национални и международни организации за правата на човека по целия свят и много инициативи за подобряване на положението на уязвими групи като бежанци, деца, хора със специални нужди, сексуални малцинства, възрастни хора и други.

Свободните и независими медии също са една от най-ценните институции за насърчаване на човешките права в демократичните общества. Хората могат да се запознаят с нарушенията на човешките права само чрез телевизиите, радиата, вестниците и интернет. Тази информация е необходимо условие, за да могат хората да се организират и да направят нещо за възникналите проблеми.

И не на последно място, трябва да подчертаем, че всички ние, било като отделни личности, или пък семейства и приятели, можем да допринесем по различни начини за подобряване на състоянието на човешките права в собствените ни общества. От особено значение е всички ние да уважаваме правата на другите хора. Никой не трябва да бъде дискриминиран. Можем също да станем членове на НПО, да участваме в кампании и демонстрации и да пишем статии за това какво мислим и как се чувстваме по отношение на състоянието на нашите човешки права. Много е важно ежедневно да говорим с приятелите и семейството си, да се вслушваме в останалите и да даваме гласност на мнението си. Всички влияем един на друг!

Правата на човека са важни не само когато претендираме за собствените си права, но и когато искаме да защитим правата на другите. Те не са ни дадени веднъж завинаги - трябва да ги отстояваме и да се борим за тях всеки ден.

Kак да използваме музеите

Има много музеи, чието посещение може да повиши знанията на учениците за гражданското общество и за тези права на човека, които защитават правото ни на участие.

Децата могат да работят в групи или индивидуално по различни задачи и за различен период от време, както и да пишат есета или да подготвят презентации, които да се превърнат в отправна точка за въпроси и дискусии с класа.

Бъдете детектив: потърсете активисти за човешките права!

Учениците трябва да търсят отделни хора (или групи от хора), представени в изложбите/експозициите, които по един или друг начин са използвали човешките си права, за да влияят върху обществото. Децата трябва да използват своята креативност в търсенето. В изложбите често са показани известни личности, политици, учени, които са оказали или са се опитали да окажат важно въздействие. Обикновените мъже и жени обаче също са важни и имат влияние. Кои права на човека използват в усилията си? Как работят ли за положително развитие – чрез  малки действия или чрез „големи“ действия или движения като революции?

Въпроси за работа:

  • Какво е направил този човек (хора / група)? Какви са били целите му/им?
  • Какъв е бил беше историческият и / или общественият контекст? Какъв e проблемът, срещу който се е изправила/а/ли?
  • Кои права на човека са използвани, според членовете от Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.)? Може да са използвани едно или повече права.
  • Били ли са защитени по онова време от българското законодателство тези права, чрез Конституцията или чрез правно обвързващи международни конвенции за правата на човека, ратифицирани от държавата?

Резултатите от работата на учениците ще покажат, че и в миналото, и днес, много хора са използвали човешките си права и по този начин са оказали важно въздействие върху обществото.

Няма промяна с мълчание!