admin

История на правата на човека

МОДУЛ 2

Кратко описание

Целта на тази сесия е учениците да изследват историята на правата на човека, като разсъждават върху изображения, които са свързани с представата за правата на човека и различни етапи на човешката история. Като се запознаят с ключови исторически събития и документи, децата ще разберат, че правата на човека са претърпели положително развитие и ще осъзнаят тяхното значение за живота на хората.

Сесията се състои от кратко въведение,  групова работа, свързана с хронологията на правата на човека, и финална дискусия за събитията, документите и личностите, които имат принос за създаването на международната система за правата на човека и за това тя да бъде такава, каквато я познаваме днес.

Учебни цели

  • Учениците да се запознаят с историята на правата на човека като работят с изображения, които показват важни събития, документи и личности, допринесли за универсалния характер (всеобхватността) на правата на човека;
  • Да научат повече за тези събития, документи и хора, които са изиграли значима роля в развитието на международната система за правата на човека, каквато я познаваме днес;
  • Да осъзнаят, че борбата за правата на човека е непрекъснат процес, който продължава и в наше време.

Описание

Време: 2- 3 часа

Изисквания: Изображения, свързани с правата на човека, голяма стая с възможност за работа по трупи, 4 маси, събрани заедно (2 по 2), тиксо, мултимедиен проектор.

Подготовка (за преподавателя)

Изображения, свързани с правата на човека (могат да се използват изображенията от представената презентация);

В класната стая съберете маси (чинове) заедно две по две, за да е удобно около тях да се разположат участници в групова; с тиксо направете линия по средата на двете събрани маси. Тази линия ще служи за хронология;

За финалната дискусия с учениците подгответе основна информация, свързана с всяко изображение.

Въведение

Краят на Втората световна война и приемането на Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) през 1948 г. са две много важни събития в развитието на международната правна система. За първи път в историята терминът „права на човека“ е включен в устава на Организацията на обединените нации. По този начин зачитането и спазването на правата на човека са признати като необходими предпоставки за мирното и демократично развитие на обществата.

Според първите два члена на ВДПЧ, всички човешки същества се раждат свободни и всички имат хора равни права, независимо от географски, социален или религиозен произход, от език, пол или цвят на кожата. От това следва, че  правата на човека са универсални (всеобхватни) по своето съдържание. Днес казваме, че правата на човека и основните свободи са част от нашето ежедневиe. Те ни предпазват от неправомерно поведение от страна на държавата. Те определят националната и международната политика.

Идеята за правата на човека е стара колкото самото човечество. Можем да открием позовавания на човешкото достойнство и справедливост в религиозни и философски текстове. Златното правило (познато още като „ Златното правило на нравствеността“) гласи „Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас“ и е застъпено във всички големи световни религии.

Още през III в. пр. Хр. гръцките стоици заявяват, че отличителна черта на всички хора е способността им да разсъждават. Те вярвали, че не е нужно хората да са богати или да заемат висока позиция в обществото, за да способни на добра преценка. Всеки може да е способен на това. По време на Просвещението през 17 век схващанията, че хората са способни да мислят самостоятелно и следователно трябва да  имат възможността да изразяват своето мнение, стават още по-популярни. В далечната 1679 г. в Англия официално е приет Habeas Corpus Act, който закриля всеки човек от незаконно и произволно задържане и защитава телесната автономия ( в превод от латински habeas corpus означава „може да доведете тялото“ и е част от фразата, с която съдът е нареждал на стражата да доведе задържания). Разбирането за ценността на човешкия живот постепенно се разпространява и на останалите континенти, a Habeas Corpus и днес остава един от основните принципи на върховенството на закона в нашите общества.

Kогато говорим за универсалността на правата на човека, казваме, че те са неделими, взаимозависими и взаимосвързани. Това означава, че е трудно да се постави дадено право над друго. Например, трудно е да се каже, че правото на подслон и храна е по-важно от правото на изразяване на собствено мнение. Хората се нуждаят от двете. Правата на човека са неотменими. Това означава, че всеки ги има от раждането си и никой не може да ги отнеме.

Ако се върнем назад в историята на човечеството, ще видим, че невинаги е било така. Само преди двеста години са съществували пазарите за роби, където са се купували и продавали човешки същества. Преди сто години жените не са имали право да участват в избори и да гласуват. До края на 60-те години на миналия век телесното наказание в училище все още беше реалност в някои страни. За съжаление все още не можем да кажем, че в днешния свят няма мъчения, глад и незаконни арести.

Затова е важно да се замислим за основните исторически събития, приемането на решаващите документи, и смелостта на много хора по цялата планета, благодарение на които правата на човека са станали конкретен инструмент за защита на човешките същества от злоупотреба, несправедливост и дискриминация.

Хронологията на правата на човека, представена по-долу, показва развитието им  в историята, като акцентът е върху тези събития, документи и хора, които са от особено значение за това правата на човека да станат общочовешка ценност и да защитават всички.

Хронология на правата на човека

Всяка група сяда около две събрани маси (два чина). По средата на масата се очертава линия с тиксо. Тази линия ще служи за хронология. В единия край напишете „В началото на XIII век”, а в другия „Краят на 21 век”. Учениците могат да работят в групи от 4-5 души. Всяка група получава изображения. Можете да дадете на учениците всичките 20 изображения в презентацията или да ги разделите на две по 10.

Задачата на учениците е да направят хронология на правата на човека с изображенията, които получат, като ги поставят в хронологичен ред на направената линия върху масата. Не е нужно да знаят точните дати на събитията или да познават хората на снимките. Целта е да обсъждат в групата посланията на дадено изображение, да се досетят за датата, мястото или правото, с които е свързано изображението.

Когато групите са готови с хронологията, можете да съберете всички ученици около една от тях и всички да я разгледат заедно. Ако групите са повече от две, е по-добре е да преминете директно към дискусия с участието на целия клас.

Въпроси за дискусия:

  • Какво показва това изображение?
  • Каква е връзката с правата на човека?

По време на дискусията трябва да насърчите децата да изразяват всякакви предположения и идеи. Няма значение дали отговорите са верни, както и дали правят грешки и смесват събития или имена, тъй като основната цел на тази дейност е да събуди в тях към правата на човека. Те ще разберат верните отговори по-късно, когато направите презентация, в която ще представите информация за всяко изображение.

 

Информация за изображенията, използвани в упражнението „Хронология на правата на човека“.

Изображение 1. Magna Cartа

Магна Харта или "Великата харта" е един от първите документи, в които се споменават права на човека, например правото на собственост на всички свободни хора и правото на защита от прекалено високи данъци. През 13 век, английският крал Джон е бил подложен на натиск от своите поданици и се съгласява да подпише Магна Харта през 1215 г., като така ограничава собствената си монархическа власт. Повече информация има на сайта на Британската библиотека на https://www.bl.uk/magna-carta

Изображение 2. Декларацията за независимост на САЩ

Декларацията за независимост е приета от Конгреса на САЩ на 4 юли 1776 г. Текстът е разработен от Томас Джеферсън. Документът специално акцентира на индивидуалните права - право на живот, свобода и стремеж към щастие. Повече информация можете да намерите на https://www.archives.gov/founding-docs/declaration

Изображение 3. Декларация за правата на човека и на гражданина

Декларацията за правата на човека и гражданина (1789 г.) е приета в следствие на Великата френска революция. Според нея на всички граждани трябва да се гарантират правата на „свобода, собственост, сигурност и съпротива срещу потисничеството“. Този документ става основа и вдъхновение за разработването на няколко национални конституции. Повече информация за Декларацията можете да намерите на: https://www.britannica.com/topic/Declaration-of-the-Rights-of-Man-and-of-the-Citizen

Изображение 4. Декларация за правата в САЩ (Закон за правата)

Декларацията за правата (1791 г.) се състои от поправки в конституцията на САЩ, една от най-старите национални конституции. Декларацията защитава политически права като свобода на изразяване, свобода на убежденията и свобода на събранията. Повече информация за този документ можете да откриете на: https://billofrightsinstitute.org/founding-documents/bill-of-rights/

Изображение 5. Женевската конвенция, 1864

Първата от общо четирите Женевски конвенции е приета през 1864 г.,  за да бъдат защитени ранените във войните войници и да получат медицинско лечение, независимо от страната, за която са воювали. Женевските конвенции дефинират правата на военнопленниците и  защитават ранените, както и цивилните по време на война и изграждат основата на международното хуманитарно право. Повече информация за тях можете да намерите в сайта на Международният комитет на Червения кръст, www.icrc.org

Изображение 6. Суфражетките

Суфражизъм е движението на жени, борили се за правото да гласуват в изборите на равно с мъжете. Суфражизмът се заражда в края на 19 в. в САЩ и Великобритания и се превръща в разпространено международно движение в началото на 20 в. Борбата за правото на глас продължава почти 100 години. След период на дискриминация, принудително лечение и гладни стачки, жените от целия свят започват да получават право на глас. Това се случва първо в Нова Зеландия през 1893 г., а по-късно и в други страни. Финландия е първата европейска държава, дала право на жените да гласуват през 1906 г. За повече информация: https://interactive.unwomen.org/multimedia/timeline/womenunite/en/index.html#/1900

Изображение 7. Клара Цеткин и Роза Люксембург

Цеткин и Люксембург са социалдемократи, политически активисти в Германия в началото на 20 век. През 1910 г. на Международната социалистическа конференция на жените в Копенхаген те предлагат ежегодно да се отбелязва Ден на жената, за да се привлече внимание към борбата на жените за правото на глас. В началото предложението е подкрепено от социалистически и комунистически страни. През 1977 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации обявява 8 март за Международен ден на жената - деня на правата на жените по целия свят. Постигането на равенство между половете и овластяването на всички жени и момичета е една от целите за устойчиво развитие, обявени от ООН през 2016 г. Повече за тях може да намерите на https://www.un.org/sustainabledevelopment/gender-equality/

Изображение 8. Синдикализъм (профсъюзно или работническо движение)

Това е символът на синдикализма, познат и като профсъюзно или работническо движение, коeто се разраства във Великобритания през 19 в. Целите му са по-добри и безопасни условия на труд и по-справедливо заплащане за работниците. Много от синдикатите се превръщат в основа на политически партии в европейските страни. Международната организация на труда (МОТ) е създадена през 1919 г., за да отстоява за достойните условия на труд и социалната справедливост по света.

Филм Кратка история на синдикатите (6 мин.), https://www.youtube.com/watch?v=gPPeDO4dMRA

Повече за МОТ на https://www.ilo.org/global/lang--en/index.htm

Изображение 9. Нансенов паспорт

Нансенов паспорт е името на документ за самоличност, издаден от ОН - Обществото на народите (предшественик на Организацията на обединените нации) през 1922 г. Кръстен е на Фритьоф Нансен, норвежки полярен изследовател и дипломат. Като върховен комисар за бежанците към Обществото на народите Нансен се застъпва за спасяването на живота на хиляди хора, потърсили спасение от глада и революцията в Съветска Русия, както и на повече от триста хиляди арменци, които бягат от арменския геноцид в Османската империя в периода 1915-1923 г. Нансеновият паспорт е първият документ за самоличност в света, който защитава бежанците. Конвенцията на ООН за бежанците (1951) пък е един от първите международни договори, приети от ООН след Втората световна война.

Повече информация за Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. може да се намери на  https://www.unhcr.org/1951-refugee-convention.html

Изображение 10. „Човешки зоопарк“

Така наречените „човешки зоологически градини“ са често срещани в Западна Европа и САЩ в периода 1870 - 1930 г. Хора от коренното население са събирани и водени в Европа,  за да бъде показан на европейците  „примитивния“ им облик и начин на живот. Аборигени, индианци, саами, хора от Филипините, от островите Фиджи и от африкански страни са „излагани на показ“ по този начин. Това днес се счита за абсолютен расизъм. Снимката е от Световния панаир в Белгия през 1958 г., където са доведени хора от Конго, за да покажат типично конгоанско село. Те са държани в нещо, което наподобява зоологическа градина и посетителите са насърчавани да ги хранят, както се вижда от снимката. Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация е приета през 1965 г., а през 2020 г. е ратифицирана от 182 държави. Днес тя е важен инструмент за справяне с речта на омразата и расистката политическа реторика.

Текстът на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация може да бъде намерен тук https://www.ohchr.org/en/professionalinterest/pages/cerd.aspx

Изображение 11. Деца в концентрационния лагер „Аушвиц“

Снимката показва деца в Аушвиц по време на освобождението на лагера през януари 1945 г. Масовите убийства на евреи, Холокоста и жестокостите от Втората световна война водят до създаването на Организацията на обединените нации (ООН) през 1945 г. Като основни цели на ООН са определени запазването на мира по света и затвърждаването на вярата в основните права на човека. За първи път в историята правата на човека са записани в устава на международната организация. Днес в ООН членуват 193 държави.

Повече за Организацията на обединените нации на:  www.un.org

Виртуален тур на Аушвиц: http://panorama.auschwitz.org/

Изображение 12. Всеобщата декларация на ООН за правата на човека

На 10 декември 1948 г. е приета Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ). Това е първият международен документ, в който се посочва, че правата на човека са неотменимо право на всички хора на Земята, независимо от техния произход, вяра, пол или цвят на кожата. Работна комисия на ООН, ръководена от Елинор Рузвелт (на снимката), в продължение на две години събира становища и предложения от всички континенти, за да ги включи във ВДПЧ. Правата на човека, застъпени в Декларацията са минимален стандарт, от който хората се нуждаят, за да живеят достоен живот. Приема се, че ВДПЧ е основата на международното право за правата на човека.

Текстът на Всеобщата декларация за правата на човека можете да прочетете на

https://www.un.org/en/universal-declaration-human-rights/

Филм: UDHR @70 Perspective (ВДПЧ @ 70 перспектива, 4 мин.), https://www.youtube.com/watch?v=JaHwy5tdLOY

Изображение 13. Роза Паркс

Роза Паркс е активистка на Движението за граждански права в САЩ през 50-те години на миналия век, водено от Мартин Лутър Кинг. Паркс е известна с участието си в автобусния бойкот в Монтгомъри, когато през декември 1955 г. отказва да отстъпи мястото си на „бяло“ лице в автобуса. Бойкотът в Монтгомъри, щата Алабама, е знак на протест срещу расовата сегрегация в обществения транспорт в САЩ и продължава почти една година. Като правило, първите десет реда седалки в автобусите са били само за „бели“ хора. Автобусният бойкот в Монтгомъри е един от многото актове на гражданско неподчинение в САЩ в периода 1950 - 1960 г. като реакция към голямата сегрегация в обществото.

Филм за историята на Американското движение за граждански права (6 мин.), URL: https://www.youtube.com/watch?v=URxwe6LPvkM

Анимационен филм Аз съм Роза Паркс  (I am Rosa Parks, 15 мин.), URL: https://www.youtube.com/watch?v=DcJMEDR-87w

Изображение 14. Независимостта на Гана

Гана е първата страна в Африка, придобила независимост. Това се случва през 1957 г. Процесът на деколонизация се ускорява след Петият пан-африкански конгрес през 1945 г., на който са обявени все по-силните призиви за независимост на африканските държави. В резултат, през 1975 година 54 африкански държави стават независими от европейските си колониални владетели (Великобритания, Франция, Германия, Португалия, Белгия, Испания). Африканският съюз, създаден през 2002 г., днес е един вид Пан-африкански парламент, който се стреми към мир, сигурност и защита на правата на човека в съответствие с Африканската харта за правата на човека и народите (1986 г.) и международното право по отношение на правата на човека в Африка.

Повече за Африканския съюз на: https://au.int/en

Повече за Африканска харта за правата на човека и народите: https://au.int/en/treaties/african-charter-human-and-peoples-rights

Изображение 15. Европейският съд по правата на човека

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е създаден през 1959 г. с член 19 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (1950 г.). ЕСПЧ се намира в Страсбург, Франция. Там е и седалището на Съвета на Европа, чиято цел е да подкрепя правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в Европа.

Повече за Европейски съд по правата на човека:  https://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?p=home

Филм за Европейския съд по правата на човека (14 мин.,  на английски език):

https://www.youtube.com/user/EuropeanCourt

Филм за Европейския съд по правата на човека на български език:

Повече за Съвета на Европа:  https://www.coe.int/en/web/portal/home

Текст на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, https://www.echr.coe.int/pages/home.aspx?p=basictexts

Изображение 16. Амнести Интернешънъл

Амнести Интернешънъл е една от най-големите неправителствени организации, които работят за правата на човека в световен мащаб. Основана от британския адвокат Питър Бененсън през 1961 г.,  организацията е пример за инициатива, която работи на местно равнище из целия свят и играе изключителна роля в развитието на свободно и справедливо общество. С повече от осем милиона привърженици из целия свят, организацията работи за спазването на правата на човека в съответствие с международното право в тази област.

Повече за Амнести Интернешънъл на www.amnesty.org

Изображение 17. Неизвестен мъж на площада Тиенанмън

Един човек, стоящ пред колона от танкове на площад Тиенанан в Пекин през юни 1989 г. -  тази снимка е емблематична. Танковете отиват да потушат масовите протести на площада Тиенанмън, където са се събрали хиляди студенти, работници и интелектуалци, които искат политически свободи и демократични реформи в Китай.

За повече информация: Питър Ли, Марджори Х. Ли, Стивън Марк . Култура и политика в Китай: Анатомия на площад Тиенанмън, 2011 г. (Peter Li, Marjorie H. Li, Steven Mark Culture and Politics in China: An Anatomy of Tiananmen Square, 2011).

Изображение 18. Процесът срещу Слободан Милошевич

Съдебният процес срещу Слободан Милошевич, бившият президент на Югославия, е проведен в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) в Хага през 2002 г. МНТБЮ е създаден през 1993 г. с Резолюция на Съвета за сигурност на ООН и целта му е разследване на военни престъпления на територията на бивша Югославия.

Основните обвинения срещу Милошевич са престъпления срещу човечеството, геноцид и военни престъпления. Военните жестокости на територията на бивша Югославия водят до смъртта на хиляди хора и са смятани за най-трагичните събития в Европа след Втората световна война.

Град Хага  в Холандия е също така седалището на Международния наказателен съд (МНС), създаден през 2002 г. с мандат да преследва лица за престъпления срещу човечеството, геноцид и военни престъпления. Повече за него на https://www.icc-cpi.int/

Изображение 19. Затворници в Абу-Грейб

Снимката е от затвора „Абу-Грейб“ в Ирак. Тя е една от многото, които са публикувани през 2004 г. от CBS News, CNN, The New Yorker и други медии, които разкриват много сериозни нарушения на правата на човека като злоупотреби и изтезания, извършени от  американски военни по отношение на затворници. Международното право за правата на човека забранява използването на изтезания или унизително нечовешко отношение, независимо от обстоятелствата.

Изображенията могат да се изтеглят от тук: Изображения - хронология на правата на човека.

 

Как да използваме музеите

Като ценности и правни задължения на държавите, правата на човека допринасят за хуманизацията на живота като цяло. Нашите общества сe намират в постоянно развитие, а промените внасят нови измерения в разбирането за правата на човека като инструмент за защита.

Един проект, по който могат да работят учениците, може да бъде задачата да идентифицират музеи в своя град или държава, в които има експозиции, свързани с правата на човека или с историята им в страната.

Подходящи за това са:

Исторически музеи с фокус върху историята на страната, развитието на Конституцията, политическите идеологии във времето, военната история, и др.;

Етнографски музеи с фокус върху хора или групи от хора, живели на територията на страната преди и сега;

Галериите, с техните експозиции от картини, предмети, инсталации и  фотографии, които разказват конкретна лична история. Какво е посланието? Свързано ли е  по някакъв начин с правата на човека? Как?

Музеи и изложби, свързани с институции и национални власти, като парламент, върховен съд, медии, министерства и области от живота, като например здравеопазване, образование, технологии, икономика и други.

Учениците могат да работят и по допълнителна задача: да идентифицират колкото се може повече интересни факти от историята на своята страна, свързани с развитието на правата на човека и да открият дали тези факти присъстват в музеите и техните изложби и експозиции.

Учениците могат да проучат допълнително следните теми:

  • Развитие на правото на гласуване в страната;
  • Развитие на правото на сключване на брак;
  • Многообразие на обществото днес: кои групи от обществото са били подложени на по-голяма дискриминация в миналото и в наши дни? Защо?
  • Развитие на правата на детето в страната през последните сто години;
  • Престъпление и наказание в историята на страната. Развитие на правото на живот и лична сигурност. Реформа в системата на затворите;
  • Свобода на изразяване в страната: преди и сега. Какво се е променило?
  • Историята на синдикатите и трудовите права в страната.