В този модул се разглеждат основни принцип по отношения правата на човека - Правото на равенство на всички пред закона и защитата на всички лица от дискриминация. Правото на равно третиране предполага, че всички хора са равни пред закона и никой не трябва да бъде дискриминиран.

 

„Ние“ и „Те“

Кратко описание на сесията:

Въвеждащото упражнение ще помогне на учениците да научат чрез опит защо и как протича категоризирането и как могат да бъдат изградени представите за „ние” и „те”. То ще ги подготви да разсъждават върху понятието за „другост ” , както и за това как се създават и подържат стереотипите и предразсъдъците и защо дискриминацията срещу малцинствата е толкова разпространена. Следва групова работа, в която децата ще анализират кои са „другите“ в миналото и днес, в България и по света.  Важен извод е, че правата на човека забраняват всички форми на дискриминация и защитават правата на малцинствата. Правата на човека ни дават свобода, включително свободата да бъдем различни от другите.

 

„Всички различни, всички равни“

Учебни цели:

• Учениците да разберат как са конструирани представите за „ние” и „те”;
• Да осъзнаят как представянето на хората като „другите“ е свързано със създаването и поддържане на стереотипи и с появата на дискриминация;
• Да научат, че човешкото достойнство и равенство са основни ценности, залегнали в основата на правата на човека и че правата на човека забраняват дискриминацията и защитават правата на малцинствата;
• Насърчете ги да са отворени и толерантни с другите и да проявяват уважение, включително да се отнасят така с малцинствата.

 

Oписание:

• Време: от 40 минути до 4 часа (в зависимост от това доколко преподавателят иска да навлезе в темата и дали иска да проведе груповата работа).
• Изисквания:

- За въвеждащото упражнение (30-45 минути): малки точки от хартия, намазани с лепило от едната страна, които се поставят на челото на всеки участник. Точките трябва да бъдат поне пет различни цвята. Идеалният брой участници за това упражнение е между 15 и 30;

- За последващата групова работа: големи листове хартия и маркери.

 

Въвеждаща дейност: „Ние” и „те”:

1.Преподавателят поканва учениците да застанат в кръг, с лице към фасилитатора, който е застанал в средата. Той/тя им казва: „След малко ще ви помоля да затворите очи. Не е позволено да ги отваряте, докато аз не кажа. Сега ще усетите леко докосване по челото. Моля, затворете очи. “

2.Докато децата стоят със затворени очи, преподаватетелят поставя хартиена точка на челато на всеки. Точките трябва да са в различни цветове, така че определен брой деца (напр. 4-6) ще получат точки в един и същ цвят. Двама от учениците ще имат точки с цветове, различни от всички останали.

(NB: Избраните две деца трябва да да са достатъчно уверени, за да стоят сами извън групите, тъй като това ще е резултатът от разделянето на групи. Те също трябва да са готови да разкажат накратко за преживяванията си по време на упражнението).

3.Когато на всички бъде дадена точка (все още със затворени очи), фасилитаторът казва:

„Когато чуете „Отворете очи“, трябва да създадете групи.

- Моля, отворете очи, “.

Обикновено в първия момент учениците не са сигурни какво точно да направят. Малко след това обаче те ще формират групи. В 99% от случаите учениците с точки в еднакъв цвят ще се съберат заедно. Група от 25 участници ще бъде разделена на „синя“, „червена“, „жълта“ група и т.н. Двете деца с точки в цветове, различни от всички останали, вероятно ще се окажат сами или ще се съберат заедно.

NB: Преподавателят трябва да наблюдава какво се случва, докато учениците се разделят на групи, тъй като наблюденията могат да бъдат полезни в дискусията след това. Има ли някой, който насочва другите и поема лидерството? Говорят ли помежду си? (Те често смятат, че това не им е позволено, дори преподавателят да не е казал нищо такова). А учениците, които имат свой собствен цвят? Опитват ли се да се присъединят към някоя от групите? Какви са реакциите?

4.След катогрупите са готови, преподавателят започва разговор за рефлексия, като за начало може да зададеняколко кратки въпроса на отделни ученици.

Дискусията и разговорът за изводите могат да се проведат, докато всички стоят.

- Въпроси към учениците в една от групите: Можете ли да ми кажете как попаднахте в тази група? (Трудно ли беше да намерите „своята“ група? Разбрахте ли какъв е цвета ви? Как?)

- Към ученицте, които са сами: Защо стоиш сам/а? (Попитахте ли някоя от групите дали може се присъедините към нея? Каква беше тяхната реакция? Някой покани ли ви в своята група?)

- Към всички: Какви са положителните страни на това да принадлежиш към дадена група? (Учениците често споменават, че хората са по-силни заедно, че трябва да имат социален живот , да се забавляват, да се чувстват в безопасност, да имат по-голяма власт, и т.н.)

- A има и отрицателни страни? Какви? Защо?

- Какво е да се стоиш сам? Дали усещането за самота е нещо, което всички сме изпитвали и което всички свързваме със себе си?

Обикновено упражнението е интересно за децата и те са активни в разговорите.

 

Изводи:

• Един от основните изводи е, че създаването на групи е отличителна човешка черта. Човешките същества са създавали групи през цялата история, във всички култури и цивилизации. Ние сме социални същества. Бебето ще умре, ако няма никой около него. Не можем да се научим да говорим, ако не сме във взаимодействие с останалите. Формирането на групи е нещо естествено.
• Рядко се замисляме, че тази наша способност да „мислим в групи и категории“ ни помага по-лесно даразбираме света. Като използваме само една характеристика, например деца, медицински сестри, бежанци, момичета, българи, норвежци и т.н., ние сме в състояние да мислим за много хора едновременно. Това улеснява ориентацията ни в света около нас.
• Важно е обаче да помним, че когато категоризираме, всъщност опростяваме. Склонни сме да мислим, че хората в групата са приличат повече, отколкото в действителност. Често разликите в самата група са по-големи, отколкото тези между отделните групи.
• Трябва също да сме наясно, че когато установяваме групи, ние установяваме граници срещу „другите“. В резултат може да се появи дихотомията „ние“ и „тях“. Ние създаваме групи и те функционират за добро илизло. Както показа упражнението, може да емного самотно да останеш извън групата.
• Тези психологически механизми могат да се превърнат източник на конфликти в обществото. Във всички войни и конфликти дихотомията „ние и тях“ се използва за политически цели. За да получат подкрепа, политиците и други лидери често са склонни да определят някои групи като „другите“. Често на„другите“ се слагат етикети“ , които да повлияят на това как „ние“ мислим за тях. Очевидно следващите стъпки могат да бъдат стереотипите и предразсъдъците, дискриминацията и нарушенията на човешките права.
• Важно е всички ние да осъзнаем тези механизми. Дори да имат някои общи характеристики, например че са българи, момичета, спортисти, имигранти, религиозни, деца или нещо друго, всички хора са сложни и уникални личности и притежават многообразие от характеристики, лични черти, качества и опит. Винаги се опитвайте да видите индивида, а не просто групата. И следващия път, когато се окажете в група: може би трябва да предложите и на други да се включат в нея?
• В заключение преподавателят трябва да напомни на учениците, че основна цел на правата на човека е защитата на хората от дискриминация. Член 1 и 2 от Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) гласят:

 

Член 1. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

Член 2. Всеки има право на всички права и свободи, провъзгласени в настоящата Декларация, без никакви  различив, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материлано, обществено или друго положение. (...)

(https://www.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg)

 

Групова работа: „Другите“ в историята и днес:

Разделете учениците на четири групи, всяка от които ще работи с една от четирите категории, отнасящи се до малцинствата преди и сега.

1. Малцинства, които са били дискриминирани в международен план в миналото;
2. Малцинства, които са били дискриминирани в България в близкото минало;
3. Малцинства, които са дискриминирани в международен план днес;
4. Малцинства, които са дискриминирани в България днес.

Групите трябва да отговорят на следните въпроси:

• Кои са малцинствата?
• Има ли а развити стереотипи и / или предразсъдъци, свързани с групата? Ако да, дайте примери.
• На какъв вид дискриминация е подложена групата?
• Дискриминацията утвърдена ли е от държавните органи или „само” от обикновените хора?
• Кои членове от Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) показват на какъв вид дискриминация е подложено малцинството?

Групите ще представят работата си в обща пленарна сесия.

 

Насоки за преподавателя:

• Добре е групите, които са работили с дискриминация в миналото, да са първи. Така сесията ще завърши с дискриминацията днес.
• Презентациите ще покажат, че в миналото дискриминацията е била разрешена от държавните органи в по-голяма степен. Днес повечето страни са ратифицирали международни договори за правата на човека, които забраняват дискриминацията.
• Ще стане ясно и че малцинствата, които са обект на дискриминация, се сменят с течение на времето, но тази промяна е в резултат от развитието на мнозинството (идеология, политика, предразсъдъци, нови знания, образование и т.н.), а не от характеристиките на самите малцинствата.
• Какво могат да направят държавните власти, за да предотвратят дискриминацията? Този въпрос може да бъде отправна точказа дискусияслед презентациите.Децата досещат ли се за добър пример (и)?

 

Изводи:

Видяхме, че създаването на групи е отличителна човешка черта. Важно е обаче да знаем, че тенденцията да категоризираме хората въз основа на определени общи характеристики може да доведе до създаване на стереотипи и така напълно да загубим представа за индивидуалността на хората. Всеки човек е комплексна личност, към която трябва да подходим открито и с уважение. Негативните стереотипи могат да доведат до тормоз, изключване, дискриминация и нарушаване на човешките права. Ако са създадени и подкрепени от политически лидери, стереотипите могат да доведат до конфликти и войни. Правата на човека защитават от дискриминация всички хора. Има много начини да се борим със стереотипите и предразсъдъците и трябва да го правим всеки път, когато можем.

 

Как да използваме музеите:                                                                                                    

За да работят по проблемите, свързани с „нас“ и „тях“, учениците имат възможност да посетят различни музеи – както исторически, така и музеи за съвременно изкуство и художествени музеи и галерии.

Децата могат да работят в групи или индивидуално по различни задачи, и за по-кратък, и за по-дълъг период, както и да напишат есета или да направят презентации, които да инициират въпроси и дискусии.

С телефоните си учениците могат да направят снимки на важни елементи от изложбата и после да ги покажат на останалите от класа.

Работни въпроси:

- Изобразени ли са по някакъв начин малцинствените групи в експозицията/изложбата в този музей? Ако да, дайте примери.

- Ако малцинствата са представени: Акцентът върху различията ли е или върху  приликите между малцинствата и мнозинството? Дайте примери.

- Музеят използва ли по някакъв начин стереотипите и / или предразсъдъците в своите представяния / изложби / експозиции?

- Променил ли се е начинът, по който музеят е представял и / или представя малцинства преди и сега?

- Какво можем да научим?

 

Посещение на музеи на изкуствата и галерии:

- Откривате ли картини, в които по някакъв начин е застъпена дихтомията за„другите“ и ви провокират да разсъждавате върху нея? Ако да – как са изобразени „другите“?

- Откривате ли примери за използвани стереотипи и предразсъдъци ?

- Виждате ли промяна в начина на представяне на „другите“ в историческите картини и в съвременното изкуство?

- Какво можем да научим?

 

Училищна изложба: 

Когато се върнат в клас, учениците трябва да направят изложба за малцинствата. Целта е да се оспорят негативните стереотипи и да се насърчат уважението и толерантността. Как биха проектирали изложбата? Има ли членове от Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) - един или повече, които са подходящи за ключово послание на изложбата?

Възможно ли при определени обстоятелства всички авсеки човек, включително и вие, да бъде възприеман като част от „другите“?