България е част от Европа и от Европейският съюз. В този модул се разглеждат основни принципи и документи отнасящи се до България и до българското законодателството, както и важни Европейски директиви. Информацията е поднесена така, че младите хора да са наясно с действащите основни закони относно правата на човека в България и Европа.

Европейската система за правата на човека. Правата на човека в България

Кратко описание:

Тази сесия започва с дейност, с която децата и младите хора ще изследват местните общности, от които са част, през призмата на правата на човека. До каква степен се зачитат и се спазват те? След това учениците ще научат повече за системата на правата на човека в Европа. Те ще разберат, че с обвързването си с разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека, българската държава е направила това, което вече са направили 46 други европейски държави – дала е обещание да поддържа висок стандарт на защита на човешките права в страната. От  посещенията в музеите учениците ще научат, че както отделни личности, така и групи са полагали големи усилия и в миналото, и днес, за да бъдат преодолени предизвикателствата пред правата на човека и за да се подобрят условията на живот. Те ще видят, че в много отношения има голям напредък по отношение на човешките права, но все още има и трудности. Надяваме се, че младите хора ще бъдат вдъхновени и ще осъзнаят собствената си важна роля в подобряването на положението в бъдеще.

 

Учебни цели:

• Децата и младежите да разберат, с помощта на знанията от местната общност, че правата на човека не са просто красиви думи на лист хартия, но оказват влияние и върху живота им всеки ден, дори и в собствените им общности;
• Да получат знания за Съвета на Европа, Европейската конвенция за правата на човека и Европейския съд по правата на човека, който се намира в гр. Страсбург във Франция;
• Да разберат, че когато държавата се обвързва правно с международните договори за правата на човека, тя се задължава да работи за подобряване на състоянието на човешките права в страната;
• Да са мотивирани да се ангажират и да работят за правата на човека на местно ниво и да участват в инициативи с идеална цел.

 

Описание:

• Време: 1 - 4 часа (в зависимост от времето за подготовка на учениците);
• Изисквания: Маркер и лист за флипчарт за всяка група и копие на Всебщата декларация за правата на човека за всеки участник;
• Подготовка: Кратка лекция за европейската система за правата на човека и техника, която дава възможност за показване на филм за Европейския съд по правата на човека.

 

Дейност: Човешките права са навсякъде около вас:

За да участват в тази дейност, учениците трябва вече познават основно правата на човека (например като са работили с модул 1).

1. Въведение: Преподавателят моли децата да направят брейнсторминг за правата на човека. Какво представляват те и защо са важни? Могат ли да посочат определени човешки права? Той / тя записва коментарите им на дъската.

Важни акценти:

- Правата на човека се отнасят за всички хора, независимо от възраст, пол, етническа принадлежност, националност, политически възгледи, религия, и т.н. Ние имаме човешки права, просто защото сме човешки същества;

- Ценностите, на които се основава представата за човешките права, са човешкото достойнство и равенство, които се прилагат чрез принципа на недискриминация;

- Отговорността за спазването, защитата и насърчаването на правата на човека сред населението на една страна се носи от държавните власти;

- Kлючови права на човекa са правата на живот, свобода, сигурност, върховенство на закона, информация и изразяване, религия, движение, събрания, неприкосновеност, личен и семеен живот, гласуване и участие в избори, частна собственост, образование, труд и избор на работа, здравеопазване, както и социалните и културни права, и др.

2. Преподавателят разделя учениците на групи, които получават за анализ по два (или повече) члена от Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.). Подходящи за това са чл. 4, 5, 12, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 24, 26. Всяка група анализира как тези човешки права се прилагат в нейната местна общност / град, след което прави презентация пред останалите. Децата могат да получат необходимата информация и извън класната стая, поне частично, например чрез учебни пътувания до местната общност. Учениците могат да представят резултатите от работата си по различни начини, например като направят снимки (с телефоните си) и / или чрез интервюта с обикновени хора, изследователи, журналисти, представители на уязвими групи, държавни органи и др.

Презентацията може да отговаря на следните въпроси:

- Какви права се полагат на хората, според това право на човека?

- Упражняват ли всички хора това право в местната общност, или има такива, които не успяват? Обяснете заключението си.

- Какви са последиците за а) индивида и б) обществото, когато хората не получават правата, които им се полагат?

- Какво могат / трябва да направят държавните власти, за да гарантират на всички това право?

- Какво мога да направя аз / моята група, за да гарантирам (е), че от това право се ползват всички, включително и уязвимите групи?

- В кои международни документи за правата на човека е включено това човешко право (Европейската конвенция за правата на човека и / или Международния пакт за граждански и политически права и / или Международния пакт за икономически, социални и културни права)?

- Българската конституция споменава ли и защитава ли конкретно това право?

3. Групите представят своите заключения на обща пленарна сесия.

 

Изводи:

Правата на човека не са само красиви думи на лист хартия, те влияят пряко върху нашата действителност и ежедневието ни. Ако правата се отнемат от индивидите или групите, ще пострадат в много отношения както самите те, така и общността. Трудностите, които възникват от това, са свързани и започват да обхващат и други хора. Например ако човек не получи правото си на образование, шансовете му да получи работа със справедливо заплащане намаляват и това ще засегне и децата му/ ѝ. Хората се нуждаят от това човешките им права да бъдат зачитани, за да могат да създадат добри общества. Както българската конституция, така и Европейската конвенция за правата на човека и други международни документи в областта, ратифицирани от България, осигуряват на гражданите ѝ широк спектър от права на човека.

 

Последваща работа:

Елинор Рузвелт, председател на Комисията по правата на човека на ООН – органът, разработил Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.), веднъж казва: „Съдбата на човешките права е в ръцете на всички наши граждани във всички наши общности“.

• Според вас, какво иска да каже Елинор Рузвелт?
• Какви конкретни действия могат да предприемат гражданите, за да се спазват в по-голяма степен правата на човека в собствената им местна общност?

 

Последваща работа (по групи): Правата на човека в България:

- Конституцията на България включва ли човешки права? Можете ли да изброите някои от тях?

- Кои от тези международни документи за правата на човека - Деветте основни конвенции на ООН и Европейската конвенция за правата на човека - са ратифицирани от българската държава?

Повече информация за конвенциите можете да откриете на  https://indicators.ohchr.org и на https://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?p=basictexts&c=

- Какви задължения поема държавата, когато ратифицира конвенциите за правата на човека?

Задачи за последваща работа:

Учениците могат да работят по тези задачи, след като вече са се запознали с европейската система за правата на човека. Може да се работи и по групи.

- Напишете статия за човек или група (от вашата или друга европейска страна), спечелил/а/ дело в Европейския съд по правата на човека.

- Напишете статия за Kомисаря по правата на човека. Комисарят действа като независима институция и отговаря за насърчаването на осведомеността за човешките права и на зачитането им във всички държави-членки на Съвета на Европа.

 

Правата на човека в Европа - и в България (за преподавателя):

 

Като член на Съвета на Европа, България, също като останалите 46 държави-членки, е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и с това се е задължила да спазва човешките права на своето население. Ако дадено лице или група в страната сметне, че са нарушени човешките му права, определени от ЕКПЧ, той или тя (или групата) може да заведе дело в Европейския съд по правата на човека. Жалбата трябва да отговаря на определени критерии, за да бъде приета от него. Ако лицето/групата спечели делото, българската държава трябва да изплати обезщетение и да гарантира, че подобно нарушение няма да се повтори. За да научите повече за задълженията на България относно правата на човека,  е по-добре да се запознаете с първо с европейския контекст.

 

Предистория: Втората световна война:

За да стане ясно как възниква европейската система за правата на човека, трябва да се върнем назад до Втората световна война. Горчивият опит от шестте години на война и жестокости, отнели повече от 55 милиона човешки живота, в това число и на убитите в нацистките концлагери, и поуките от него не трябва никога да се забравят, не само от Европа, но и от целия свят. Глобалният отговор на войната е създаването на Организацията на обединените нации (ООН) през 1945 г., която веднага започва работа по „Декларация за правата“. Целта на този документ е държавите-членки да бъдат поощрени да зачитат и насърчават основните човешки права на гражданите си, за да бъде запазен мира и в самите държави, и в отношенията между тях. След две години работа е приета Всеобщата декларация за правата на човека (ВСПЧ). За първи път в историята е създаден набор от универсални (всеобщи) права на човека. Като декларация обаче ВСПЧ не обвързва правно държавите. Въпреки желанието на много хора ООН да приеме правнообвързващ договор, в онзи момент това не е по силите ѝ. Студената война вече е започнала и негативните настроения влияят пагубно на отношенията между държавите.

 

Съветът на Европа и Европейската конвенция за човешките права:

Европкейските държави са първите, които приемат правнообвързващ международен договор за правата на човека. Водени от желанието никога повече да не изпитат зверствата от средата на ХХ век, през 1949 г. десет от европейските държави основават Съвета на Европа. Целите му са установяване на мир и зачитане на основните права на човека, развитие на демокрацията и на върховенството на закона. Днес в него членуват 47 държави.

Веднага след създаването си Съветът на Европа започва да работи по правнообвързващ международен договор, свързан с правата на човека. Вдъхновена от усилията на ООН, след по-малко от две години – през 1950 г. - е открита за подписване Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Документът влиза в сила през 1953 г. като първият международен правен инструмент, който гарантира защитата на правата на човека. След приемането му държавите, които искат да станат членки на Съвета на Европа, първо трябва да го ратифицират.

Конвенцията защитава следните граждански и политически права:

• Право на живот (член 2);
• Забрана на изтезанията (член 3);
• Забрана на робството и принудителния труд (чл.4);
• Право на свобода и сигурност (чл.5);
• Право на справедлив процес (чл.6);
• Неналагане на наказание без закон (чл.7);
• Право на зачитане на личния и семейния живот (чл.8);
• Свобода на мисълта, съвестта и религията (чл. 9);
• Свобода на изразяване (чл.10);
• Свобода на събрания и сдружаване (чл.11);
• Право на встъпване в брак (чл.12);
• Право на ефективни правни средства за защита (чл.13);
• Забрана на дискриминацията (чл.14).

Конвенцията е изменяна няколко пъти и е допълвана с много други права, освен заложените в първоначалния текст, приети са и факултативни протоколи към нея (незадължителни). Европейската конвенция за правата на човека претърпява развитие и благодарение на тълкуването на нейните разпоредби от Европейския съд по правата на човека. Чрез своята практика Съдът решава как трябва да се тълкуват нормите в Европейската конвенция в даден момент.

 

Европейският съд по правата на човека:

Член 19 от Европейската конвенция регламентира създаването на Европейски съд по правата на човека. През 1959 г. той е създаден като първият такъв международен съд. Мисията му е да контролира прилагането на Европейската конвенция за правата на човека от държавите-членки.

Съдът е базиран в забележителната сграда за правата на човека в Страсбург, Франция. Състои се от по един съдия от всяка държава-членка на Съвета на Европа. Съдиите се избират за срок от девет години от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Те са напълно независими и не представляват национални интереси.

Ако дадено лице или група в държава-членка смята, че са нарушени правата му, определени от Конвенцията, той /тя (или групата) може да отнесе случая до Европейския съд по правата на човека. За да бъде разгледана, жалбата трябва да отговаря на следните критерии:

• Лицата, които се оплакват от нарушение на правата си, по правило първо трябва да заведат дело в съдилищата на въпросната държава и да стигнат до възможно най-висшата съдебна инстанция, компетентна по въпроса. С други думи, те трябва да са да са загубили делото във Върховния съд;
• Жалбоподателят трябва да сезира Европейския съд по правата на човека в срок до шест месеца след излизане на окончателното съдебно решение в дадена държава;
• Обвиненията на жалбоподателя трябва да се отнасят до един или повече члена от Европейската конвенция за правата на човека;
• Жалбоподателят трябва да е лично и пряко засегнат от нарушенията и да е понесъл сериозни вреди;
• Жалбата не може да бъде подадена анонимно.

Съдът получава огромен брой жалби всяка година. Десетки хиляди хора се обръщат към него, защото смятат, че основните им човешки права са нарушени. За мнозина това е последната надежда за справедливост. Много голяма част от жалбите обаче се отхвърлят още при разглеждането за допустимост, тъй като един или няколко от гореспоменатите критерии не са изпълнени. Съдът се произнася само по една много малка част от делата, като решава дали е има нарушение на Конвенцията.

Решенията на Съда не могат да отменят тези на национално ниво, но са обвързващи за държавите. В случай на установяване на нарушение съответната държава трябва да се стреми да гарантира, че в бъдеще няма да има подобни нарушения, в противен случай Съдът може да постанови нови решения срещу тях. В някои ситуации се налага държавата да внесе промени в законодателството си, за да го приведе в съответствие с ЕКПЧ. Съдът има и правомощия да осъди правителствата да изплатят финансови компенсации на жертвите.

Комитетът на министрите към Съвета на Европа контролира изпълнението на постановените от Съда съдебни решения. Съдът се доказа като продуктивен и влиятелен европейски инструмент. Може да се каже, че като цяло държавите се съобразяват с решенията му. Но в резултат на успеха му се появи една слабост. Добрата му репутация доведе до получаването на много повече жалби, отколкото може да обработи. Надяваме се, че новите реформи ще направят системата по-ефективна.

 

Динамично тълкуване и общ европейски стандарт:

От своето създаване през 1959 г. досега, Съдът е разгледал стотици хиляди жалби. Издадени са над 22 500 решения, довели до поправки в законодателството и практиката в различни области на държавите-членки.

Чрез своята съдебна практика Съдът определя как да се тълкуват нормите в Европейската конвенция за правата на човека във всеки един момент. По този начин той разширява правата, дадени от Конвенцията, и ги прилага в ситуации, които не са били предвидими, когато е приета. Това динамично тълкуване води до защита на нови групи или права, които първоначално не са обхванати. Въпросите, свързани с психологическите изтезания или хомосексуалността са пример за това; те не са включени в ЕКПЧ при приемането ѝ, но днес са защитени. Приемането на факултативни протоколи също разширява зоните на правна защита. Един от многото успехи е премахването на смъртното наказание. От 1985 г. това вече е изискване за членство в Съвета на Европа. Днес 47-те държави-членки на Съвета на Европа са зона без смъртно наказание.

Тъй като съдебните решения са насоки за всички държави-членки и Съдът я тълкува по начин, който отчита общественото развитие, Европейската конвенцията за правата на човека е мощен инструмент, насочен към новите предизвикателства и укрепването на демокрацията и върховенството на закона в Европа.

 

Предмет на съдебните решения за извършени нарушения на човешките права през 2019:

През 2019 г. Съдът e издал 884 решения относно 2 187 жалби. Съдът се е запознал с общо над 40 000 жалби през 2019 г., независимо дали има съдебно решение или акт, или са заличени от списъците.

От решенията за нарушения, постановени от Съда през 2019 г.:

- почти една четвърт се отнасят до правото на справедливо изслушване, било поради справедливостта или продължителността на производството (член 6 от ЕКПЧ);

- повече от 20% се отнасят до правото на живот или забраната на изтезания и нечовешко или унизително отношение (чл. 2 и 3).

Над 30% от решенията се отнасят за три от държавите-членки: Турция (3,645), Руската федерация (2,699) и Италия (2,410).

 

Правата на човека в България:

България става член на Съвета на Европа през 1992 и през същата година ратифицира Европейската конвенция за правата на човека. През 2019 г. Съдът е разгледал 766 жалби срещу България, от които 746 са обявени за недопустими или са заличени. Постановени са 19 съдебни решения (касаещи 20 жалби), 13 от които установяват поне едно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът е открил нарушения на правото на свобода и сигурност, на правото на ефективни средства за защита, на правото на защита на собствеността, както и на други (справка за България можете да видите на https://www.echr.coe.int/Documents/CP_Bulgaria_ENG.pdf)

Сега учениците са готови да гледат филм за Европейския съд по правата на човека

 

Как да използваме музеите:

Децата могат да посетят много и различни музеи, за да са по-информирани за положението на човешките права в България.

Могат да работят в групи или индивидуално по различни задачи, и за по-кратък, и за по-дълъг период, както и да напишат есета или да направят презентации, които да са отправна точка за въпроси и дискусии.

 

Правата на човека в България – преди и сега:

Фундаменталните етични ценности, върху които е изградена визията за правата на човека, са човешкото достойнство и равенството между хората. Разбирането, че на всички човешки същества се полагат някои основни човешки права, може да се проследи далеч в историята. Необходимостта да бъдат формулирани правата на човека е резултат от необходимостта хората да бъдат защитени от произволни злоупотреби, нарушения и дискриминация от страна на властимащите. За първи път правата на човека са записани като правнообвързващи задължения на държавните власти по време на Американската (1776) и Френската (1789) революция. С времето различни човешки права са включени в много от държавните конституции. След Втората световна война универсалните и регионални инструменти за правата на човека водят до създаването на системи, които налагат на държавите множество юридически обвързващи задължения, свързани с човешките права.

Хората винаги са се борили за свобода и по-добър живот както за самите себе си, така и за останалите човешки същества. Хората действително са отстоявали правата си на живот, свобода, сигурност, собственост, работа, социално благополучие. Можете ли да откриете примери в изложбите/експозициите, които показват личности / групи, които са се борили, за да се спазват в по-голяма степен различните права на човека?

 

• Кой е човекът/групата? Обяснете как той/тя/те са станали ангажирани и как са се борили за едно (или няколко) човешки права. Какъв е историческият и / или общественият контекст?
• За кои човешки права са се борил/а/и? Как? Имал/а/ли са успех? Защо? Ако не, защо?
• Конкретното човешко право било ли е определено като такова в онзи момент? Ако не, дефинирано ли е като право на човека по-късно в Българската конституция или в международните конвенции за правата на човека?

 

Допълнителна дейност: Да анализираме състоянието на човешките права в България!

(Групова работа, презентации и последваща дискусия)

Време: 45 -150 минути (в зависимост от това доколко преподавателят иска да навлезе в дълбочина в темата);

Изисквания: Маркер и лист за флипчарт за всяка група и копия на Всеобщата декларация за правата на човека. Препоръчваме за анализ чл. 4, 5, 12, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 24, 26 от ВСПЧ.

Подготовка: Преди груповата работа да започне, трябва да се уверите, че всички участници имат основни знания за правата на човека. Учениците трябва да разбират, че хората имат човешки права, а държавните органи носи основната отговорност за спазването им.

Описание:

1. Децата са разделени на групи от 3-5. Всяка група получава от фасилитатора маркер и предварително подготвен лист за флипчарт (вижте долу). Всеки от участниците (или всяка група) получава копие на Всеобщата декларация за правата на човека.

 

5
4
3
2
1
	Чл. 5	Чл. 18	Чл.19	Чл. 21	Чл.26

 

 

2. Всяка група получава четири или пет члена от ВСПЧ, които трябва да анализира. Задачата на децата е да направят оценка доколко се съответният член/право се спазва и прилага в страната. Участниците трябва да анализират какво е състоянието в действителност, а не как са защитени правата на човека в националното законодателство (законите често са перфектни). Групата обсъжда състоянието на конкретните права и го оценява по скала от 5 (най-добре) до 1 (най-лошо) на база на следните критерии:

 

Оценка 5: Състоянието на това право е отлично. Всички се ползват от него и няма нарушения.
Оценка 4: Състоянието на това право е много добро. Няма много нарушения.
Оценка 3: Състоянието на това право е приемливо, но има системни проблеми, които трябва да бъдат отстранени.
Оценка 2: Състоянието на това право е лошо, има много нарушения.
Оценка 1: Състоянието на това право е много лошо. От него се възползват само властимащите и никой друг.

 

Когато са готови с анализа, групите представят резултатите и обясняват своите оценки на останалите в пленарна сесия. Желателно е другите да коментират и да задават въпроси. Преподавателят също трябва да използва възможността, за да представи факти и цифри и да сподели своите знания.

 

Изводи:

• Преподавателят трябва да наблегне на това как груповата работа разкрива, че учениците са експерти по въпросите на собственото си общество и че имат много знания за човешките права;
• Дори груповата работа да покаже, че в страната (или във всички държави) съществуват сериозни предизвикателства, свързани със състоянието на правата на човека, трябва да знаем, че ако сравняваме ситуацията с тази в миналото, обикновено има положително развитие и по света, и в обществата ни. Положението преди време често е било по-лошо от днешното (освен в страни, където днес има война и конфликти). Това ни показва, че положителната промяна е възможна и всички ние трябва да участваме в развитието на нашите общества.

 

Насоки за фасилитатора:

• Презентациите не трябва да се превръщат в състезание между групите; напротив, целта е да се чуят различни гледни точки и аргументи, за да се събере колкото се може повече информация за състоянието на правата на човека;
• Няма проблем, ако участниците в дадена група не постигнат съгласие за оценките. Така те могат да представят различни аргументи и гледни точки на останалите и всички ще научат повече;
• За да се избегне повторение, групите могат да работят с различни членове. Понякога може да се окаже полезно две групи да работят с едни и същи членове – ако групите са общо четири, задачата за две от тях може да е една и съща. В този случай първо едната група представя своите оценки и аргументи, а другата група коментира, ако иска да добави нещо. Често се получава ползотворна дискусия;
• Тази групова работа може да проработи много добре и ако групите се състоят от участници от различни страни. Тогава е ценно да има групи, които работят с едни същи членове, тъй като по този начин може да се сравни положението на едно и също човешко право в различни държави;
• Друг вариант е децата да се „поровят“ във всички членове, свързани с дадено човешко права, като направят проучване. Какво показва проучването за реалното състояние на предизвикателствата, свързани с това право на човека? Могат ли да открият конкретни примери? Какво казват институциите на гражданското общество в докладите си? Как е отразено конкретно това човешко право в пресата / медиите?
• В тази дейност е добре да се работи с Всеобщата декларация за правата на човека, но може да се използва и Европейската конвенция за правата на човека от 1951 г.