В този модул, учениците ще се запознаят с принципите на правото на лична сигурност и забраната на изтезанията и на нечовешкото  отношение или наказание за всеки човек. Разглежда се спазването на процедурите и как правото на сигурност и забраната за унизително отношение могат да бъдат нарушавани в ежедневието.

Право на лична сигурност и забрана на изтезания

Кратко описание

Целта на тази сесия е учениците да получат знания за основните понятия на правото на свобода и сигурност на личността. Обсъждат се представите за човешко достойнство, свобода и лична сигурност. Сесията се състои от въвеждащо упражнение под формата на „мълчалива“ дискусия, лекция за правото на свобода и сигурност на личността и примери от практиката на Европейския съд по правата на човека, които да бъдат анализирани от учениците.

Учебни цели

• Учениците да разсъждават върху представите за свободата и сигурността и за това как са свързани с правата на човека;
• Да се запознаят с правото за зачитане на свободата и личната сигурност и със задълженията на държавните власти, с които се гарантира това право на хората;
• Да анализират случаи от практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), отнасящи се до правото на зачитане на свободата и сигурността, и да идентифицират какви са доводите на съда, за да се произнесе по дадено дело.

Описание

• Време: 1-3 часа;
• Изисквания: Стая, в която учениците могат да работят по групи, листове за флипчарт и маркери;
• Подготовка (за преподавателя): Лекция за правото на свобода и сигурност.

Упражнение „Мълчалива“ дискусия за правото на свобода и лична сигурност:

„ Мълчаливата“ дискусия е метод на преподаване, който позволява да „говорим “ за дадено понятие или явление, без да използваме език. Участниците ще използват маркери, за да записват въпросите си един към друг или да рисуват на листа за флипчарт като по този начин обясняват смисъла на понятието.

1. За начало децата работят индивидуално. Преподавателят ги моли да помислят за минута за асоциациите, които им хрумват, когато чуят думита свобода „свобода“.
2. След това, в групи от по 3-4, учениците трябва да да нарисуват или да напишат асоциациите си върху листа за флипчарт. Те могат да пишат въпроси за пояснения по рисунките и да отговарят на въпроси, написани от останалите в групата. Това, което не могат да правят, е да разговарят помежду си. Те „обсъждат“ мълчаливо. (10 минути)
3. След като приключат, групите могат да представят „дискусиите“ си едни на други.

Насоки за преподавателя: учениците вероятно ще нарисуват човешко същество, къща, затвор, полицейски участък или нещо, което свързват с  движение (като отпечатъци от стъпки). Тези рисунки им дават възможност да започнат дискусии относно личната автономия и свободата по принцип, както и за конкретната свобода да вземат решения относно собствения си живот и тялото си.

5. Учителят изнася лекцията за правото на свобода и лична сигурност, като се връща на мислите и идеите, споделени от учениците.

Лекция за правото на свобода и личната сигурност (за преподавателя)

Когато мислим за правото на свобода и сигурност на личността, предполагаме, че едно човешко същество/личност е свободен индивид, който живее свободен живот и прави изборите си без външна намеса. Въпреки това е необходимо да се замислим за смисъла на понятията свобода и сигурност. Абсолютна ли е свободата, т.е. можем ли да правим каквото си поискаме? Или може да бъде ограничена, като свободата на един човек свършва там, където започва тази на друг? В този случай представата за нея се стеснява. Следователно, свободата предполага, че човек е отговорен за своите думи, действия и избор. Можем ли да разбираме свободата и по друг начин, освен като свобода на личните действия по принцип?  Например като липса на физически ограничения за тялото, т.е когато не сме в плен или затворени? А какво можем да кажем за личната сигурност? Може ли тя да се отнася до чувството за безопасност на човека, когато се намира на обществени места, като улици, търговски центрове или училища? Ако е така, кой трябва да гарантира на хората това чувство?

Правото на свобода и лична сигурност в международните документи за правата на човека

Правото на свобода и сигурност на личността е включено още в самото начало на Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ). Член 3 гласи, че "всеки има право на живот, свобода и лична сигурност“. (https://www.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg)

Всеобщата деклрация за правата на човека заявява, че всички хора се раждат свободни и с равни права (член 1, ВДПЧ) и подчертава принципа на недискриминация като основен принцип на правата на човека (член 2). Ценностите свобода и сигурност следват тези понятия във ВДПЧ. Те са изключително полезни и сами по себе, но и тъй като ни дават възможност да се възползваме от други права. Международният пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) са правно обвързващи документи за държавите. Те показват конкретни ситуации (като арест и задържане), съответно в член 9 и член 5, когато свободата и сигурността на лицето на човека e ограничена, както и какво са длъжни да направят в тези случаи властите.

И двата члена подчертават, че никой не може да бъде обект на случайно или произволно задържане или арест. Без значение от пол и  сексуална ориентация, независимо дали е имигрант или местно лице, военен или цивилен, дете или възрастен, извършител на престъпление или разследван, жертва на домашно насилие или човек с увреждане, журналист или защитник на човешките права, никой не може да бъде арестуван без законосъобразна причина за това.

От една страна, правото на свобода и лична сигурност е свързано със задълженията на държавните власти да гарантират чувството за безопасност на хората. Същите органи обаче не би следвало да залавят или арестуват хора без законосъобразна причина. Обществените власти като цяло и в частност полицията носят отговорността да защитават хората и да им осигурят условия за това да се чувстват в безопасност. Сериозно нарушение на човешките права от страна на държавите е да арестуват, убиват или вкарват в затвора хора без да има законосъобразна причина за това, например да арестуват заради политическа или религиозна дейност. Закрилата и предотвратяването на незаконни действия, които накърняват личната сигурност на хората, като нанасяне на физически и психически наранявания, е функция на държавата.

Държавата има и задължението да реагира адекватно и да защитава жертвите на насилие (включително от домашно насилие), независимо дали извършителите са държавните институции или частни лица и организации.

Лишаването от свобода винаги трябва да е законосъобразно

Член 9 от МПГПП и член 5 от ЕКПЧ не дават точно определение за свобода на личността. Следователно всеки случай на лишаване от свобода трябва да бъде анализиран отделно, за да се разбере дали действието е било законосъобразно. Общото и за двата члена е искането всички действия, свързани с лишаване от свобода, да бъдат „в съответствие с процедура, предвидена в закона“.

Задържането на хора в полицейски участък, поставянето им под арест или в център за задържане, са актове, които в много голяма степен ограничават личната свобода. Националното законодателство трябва да регулира процедурите за лишаване от свобода, както и да е в съответствие с международното законадателство. Задържането и арестът никога не могат да бъде произволни или необосновани. Това означава, че винаги трябва да има законни основания, за да бъде задържан някой.

Задържане е отнемане на нечия свобода, което започва с арест и продължава до освобождаването на лицето, в случай, че срещу него е повдигнато обвинение за извършено престъпление. Задържането може да бъде и административно. То се прилага, когато човек представлява заплаха за обществото и не е възможно използването на друга мярка, за да се предотврати това. Арестът е действие за поставяне на човек под стража. Термините арест и задържане често се използват като взаимозаменяеми.

Държавните власти са задължени да защитават хората от незаконни престъпни или въоръжени групировки и техните действия, които могат да доведат до отнемането на свободата и сигурността на хората. Държавните органи също така трябва да защитават и от лишаване от свобода от страна на законни организации и институции, като болници, училища, бизнес организации. В случай на незаконно задържане или арест, човек има право на справедливо обезщетение.

Случаи, в които хората могат да бъдат лишавани от свобода

Правото на свобода и сигурност не е абсолютно право. Това означава, че има ситуации, в които човек може да бъде лишен от свобода. Това е възможно, когато:

- е доведен в полицейски арест или център за задържане;

- е под домашен арест е или е в затвора;

- задържан е по административна причина (например за неизплащане на дълг);

- за да бъде хоспитализиран или настанен в институция за социални грижи;

- бездомен е, пристрастен е към алкохол или наркотици и бъде задържан/настанен в институция;

- задържане в случаи на граничен контрол, например на летище.

Всички тези ситуации засягат телесната неприкосновеност на хората. Действия като проверка на самоличността на пешеходци от полицията, или отвеждане на бездомен човек от улицата, трябва да бъдат извършени само ако са в съответствие със закона. Хоспитализацията на човек може да бъде законна само ако това е в интерес на лицето или на останалото население. Възможно е и хоспитализирането или поставянето под карантина на хора, болни от силно заразна болест, за да се предотврати разпространението ѝ, но изискването за законосъобразност остава задължително при всички случаи.

Задържане на хора по наказателни обвинения

Параграф 1 от член 5 от ЕКПЧ гласи, че човек може да бъде лишен от свобода само ако решението за това е взето от компетентен съд. Например, когато трябва да се попречи на някой да напусне града, за да се гарантира присъствието му в съдебната зала, решението за това трябва да бъде взето от съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона.

Важното тук е, че съображенията за задържането трябва редовно да се проверяват от подходящ орган. Това означава, че задържането не може да продължи „завинаги“, а само за определен период от време.

Освен това параграф 2 от член 5 от ЕКПЧ казва, че

„На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.“ (https://www.echr.coe.int/Documents/Convention_BUL.pdf)

Информацията трябва да бъде предоставена веднага при ареста. 72 часа е международната норма за това колко дълго човек може да бъде задържан от полицията. След това съдията решава дали лицето трябва да бъде освободено или да остане задържано за допълнително разследване или съдебен процес.

Забрана на изтезанията и нечовешкото и унизително отношение

Въпреки че член 5 от Европейската конвенция не коментира условията за задържане, правото на свобода и сигурност е тясно свързано с него. Както вече споменахме, в него става дума за телесната и морална неприкосновеност на задържания. Правото на лична сигурност се отнася до забраната на изтезанията и нечовешкото унизително отношение към всяка ситуация (дори по време на война). Забраната на изтезанията или нечовешкото и унизително отношение е абсолютно човешко право, а това означава, че всички случаи, свързани с нечовешко и унизително отношение трябва да бъдат щателно разследвани.

Член 10 от МПГПП подчертава, че:

„Всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство“. ( https://www.cik.bg/bg/160 )

Лишаване от свобода на непълнолетни

Член 37 от Конвенцията на ООН за правата на детето гласи, че децата под 18 години могат да бъдат лишени от свобода, но само ако това е в съответствие със закона. Все пак международната общност (Организацията на обединените нации) насърчава държавите да използват лишаването от свобода на децата като крайна мярка и за възможно най-кратък период от време. Задържането на деца винаги трябва да бъде свързано с тяхната реабилитация и оптималното им функциониране, когато се върнат в обществото.

За повече информация (на английски)

Ръководство за член 5 от Европейската конвенция за правата на човека. Право на свобода и сигурност,

https://www.echr.coe.int/Documents/Guide_Art_5_ENG.pdf

Право на свобода и сигурността на личността, Наръчници за правата на човека,Monica Macovei, No. 5,

https://rm.coe.int/168007ff4b

Забрана на изтезанията, Съвета на Европа,

https://www.coe.int/en/web/echr-toolkit/interdiction-de-la-torture

Конвенция на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

https://www.ohchr.org/en/professionalinterest/pages/cat.aspx

Комитет на ООН против изтезанията,

https://www.ohchr.org/EN/HRBodies/CAT/pages/catindex.aspx

Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията,

https://www.coe.int/en/web/cpt

Анализ на дела, разгледани от Европейския съд по правата на човека (работа по групи)

Като последваща дейност след лекцията, учениците могат да работят в групи от 3-4, за да анализират дела, разгледани от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В базата данни на съда - HUDOC – преподавателят и/или децата могат да потърсят дела, свързани с правото на свобода и лична сигурност.

Делата по-долу също могат да бъдат използвани. Анализът ще помогне на децата да разберат доводите на Европейския съд по правата на човека, когато анализира доколко са легитимни действията, предприети от държавните органи при задържане на хора. Всяка група анализира по едно дело (кратко описание или прессъобщение).

Учениците трябва да отговорят на тези три въпроса:

- Кои са страните по това дело?

- За какво е делото?

- Какви са доводите и окончателното решение на Европейския съд по правата на човека по това дело?

След като отговорят на въпросите, децата могат да представят резултатите един на друг.

Дела за анализ:

Дело 1: Д.Л. срещу България (2016), URL: https://hudoc.echr.coe.int/eng#{"itemid": evidence"001-163222 "]}

13-годишно момиче е настанено във възпитателното училище в Плевен. Настаняването е по искане на майката на детето, която твърди, че не може да се грижи за нея.

Дело 2: Witold Litwa срещу Полша (2000), URL: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-58537

Пенсионер от Полша е отведен от полицията и държан в изтрезвителен център повече от шест часа.

Дело 3: Tase срещу Румъния (2008), URL: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-86861

Г-н Тасе е обвинен в кражба на петролни продукти от своя работодател - нефтена компания. Той се оплаква, че е бил арестуван незаконно и държан в ареста без основателна причина.

Дело 4: Suso Musa срещу Малта (2013), URL: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-122893

Гражданин на Сиера Леоне пристига незаконно с лодка в Малта като търсещ убежище. Той се оплаква от задържането в центъра за мигранти в Сафи, което е продължило 546 дни.

Как да използваме музеите

Следенето и произволните арести и задържания на хора са били често срещани в много авторитарни и диктаторски режими в човешката история (например, в Централна и Южна Америка по време на военното управление или в Съветския съюз и в други източноевропейски страни по време на комунизма). Задачата на учениците може да се състои в това чрез посещение на музеи, изложби и / или исторически обекти да идентифицират практики за незаконно следене на хора. Днес все повече музеи правят онлайн изложби. Учениците могат да посетят следните онлайн изложби или да намерят други, за да направят проучване и да представят резултатите в клас:

• „Достъп до секретност“, изложба в архива с досиетата на Щази в Берлин (Access to Secrecy on Stasi Records Archive)

URL: https://www.einblick-ins-geheime.de/en/, https://www.bstu.de/en/education/exhibitions-and- музей/

• „Рискувайки свободата“, създадена от фондация „Берлинската стена“, ( Risking Freedom, the Berlin Wall Foundation) URL: https://www.risking-freedom.de/
• Онлайн изложба „GULAG: Съветските принудителни трудови лагери и борбаta за свобода“, (GULAG: Soviet Forced Labour Camps and Struggle for Freedom), URL: http://gulaghistory.org/nps/onlineexhibit/
• Мемориален музей на Холокоста на САЩ, URL: https://www.ushmm.org/information/exhibitions/online-exhibitions