В този модул се разглежда правото на свобода на изразяване на мнение, правото на получаване и разпространяване на информация, както и на достъп до информация. Учениците разглеждат въпроси свързани с това кога и как могат да отстояват своето мнение, както и въпроси, свързани със свободата на медиите и свободата на събрание.

Сесията започва с упражнение, в което учениците обсъждат различни твърдения, изразяват мнението си и изслушват останалите. Тази дейност ще им покаже, че в процеса на формиране на собствено мнение и израстване като личности, всички ние използваме правото си на свобода на изразяване, която включва и правото да търсим, получаваме и разпространяваме всякакви идеи и информация. Свободата на изразяване е съществен етап от личното развитие, демокрацията и намирането на истината.

Във втората част на сесията е предвидена още една дейност - групова работа, която ще помогне на учениците да се да изследват в дълбочина свободата на изразяване като човешко право. Съществуват ли ситуации, при които една държава трябва да има право да ограничава свободата на изразяване на хората? Децата ще работят в групи и ще разгледат аргументите за и против пълната свобода на изразяване. Накрая преподавателят изнася лекция за защитата на свободата на изразяване в международните документи за правата на човека.

NB: Двете дейности не зависят една от друга и преподавателят може да проведе всяка от тях самостоятелно.

Учебни цели

Учениците трябва:

• Да разберат защо свободата на изразяване е от основно значение за формирането на мнение и получаването на нови знания и защо е важно всеки да се зачита правото на другите да казват мнението си;
• Да разберат кои са най-важните причини за съществуването на свободата на изразяване, но и че е възможно да има и аргументи за нейното ограничаване;
• Да научат, че според конвенциите за правата на човека на държавите е разрешено да ограничават свободата на изразяване, в определени ситуации и при определени условия;
• Да осъзнаят колко е важно да има дебат за случаите, когато правителствата ограничават свободата на изразяване;
• Да разберат, че демокрацията е свързана с много висока степен на свобода на изразяване.

 

Описание

• Време: 45 минути;
• Изисквания: Голяма стая с достатъчно пространство за движение на децата. Три големи листа хартия: на първия трябва да пише ДА, на втория НЕ ЗНАМ, а на последния НЕ;
• Подготовка: Преподавателят трябва да подготви списък с твърдения, които да бъдат обсъдени от учениците. Те трябва да са формулирани ясно, за да са разбираеми за децата.

Предложения

• Лица над 16 години трябва да имат право да гласуват на парламентарните избори;
• Бащите могат да се грижат за децата си точно толкова добре, колкото и майките;
• На полицията трябва да бъде разрешено да измъчва предполагаеми престъпници, за да предотвратява тероризма;
• Свободата на изразяване не трябва да бъде ограничавана никога;
• Жените и момичетата могат да правят всичко!
• Обществата трябва да прилагат смъртно наказание за най-тежките престъпления;
• Брака между лица от различен етнос и култури не се препоръчва;
• Хомосексуалните трябва да имат право да сключват брак;
• Не трябва да се разрешава на полицаите и другите представители на държавни органи да носят религиозни символи;
• Когато цивилните са жертви на тежки нарушения на човешките права, като военни престъпления, геноцид и престъпления срещу човечеството - а действащото правителство не е в състояние или не желае да се намесва (или дори по-лошо, самото правителство е отговорно за тези действия) - тогава международната общност има дълга да осъществи така наречената „хуманитарна интервенция“ – военна намеса с цел хуманитарна закрила.

 

Дейност: Упражнение за водене на диалог

1. Преподавателят поставя всеки от големите листове, на които пише ДА и НЕ , в различен край на пода на стаята. В средата остава листа с НЕ ЗНАМ. След това учениците да дойдат и обяснява, че сега ще им прочете няколко твърдения. Тези, които са съгласни с дадено твърдение, заемат позиция от страната на листа, на който пише ДА. Тези, които не са съгласни, отиват при листа с НЕ, а онези, които не са сигурни, остават при листа, на който пише НЕ ЗНАМ. След като чуят първото предложение, учениците размишляват за около минута и в зависимост от мнението си, решават къде да застанат. Преподавателят изслушва разсъжденията им. Думата се дава първо на един или двама от най-малката група, за да обяснят позициите си. След това останалите, един по един, също могат да кажат какво мислят. Всички страни трябва да получат възможност да говорят, включително и тези, които са заели позиция НЕ ЗНАМ. На децата се казва предварително, че им е позволено да променят позицията си по всяко време на дискусията, тъй като целта ѝ не е постигане на съгласие.

NB: Преподавателят не бива да коментира своето мнение  – ролята му е на фасилитатор. Учениците са тези, които трябва да водят дискусия.

2. Когато някой промени позицията си, преподавателят трябва да го/я помоли да обясни защо.
3. Всяка от дискусиите продължава толкова, колкото е интересно за участниците (най-често 5-10 минути).
4. Обикновено упражнението за диалог продължава около 45 минути, като за това време се обсъждат от четири до шест твърдения. Ако преподавателят не е сигурен, че групата иска да продължава с дискусията, той / тя може да сложи край, например с фраза като „Сега приключваме с това упражнение“.
5. Когато дискусиите приключат, преподавателят насочва учениците да размишляват върху следните въпроси:

• Какво мислите за упражнението?
• Научихте ли нещо ново?
• Успяхте ли с разговорите да привлечете някого на ваша страна?
• Трудно ли беше да сте сам или един от малкото с дадена позиция?
• Влияем ли си взаимно един на друг чрез диалог и дискусия? Защо?
• Имаме ли нужда да изразяваме мненията си? Защо?
• Какви са последствията, когато не успяваме да кажем какво мислим?
• Необходимост ли е диалогът за изследователите, за да се доближат до научните истини? Защо?
• Необходимост ли е диалогът за оформяне на по-добри общества? Защо?

 

Изводи

В дискусия и диалог научаваме неща един от друг, един за друг и за нас самите. Диалогът ни кара да замислим за света и обществото като цяло и ни дава нови знания. Точно както другите влияят върху мене, аз самият мога да им влияя, като използвам своята свобода на изразяване. Това е инструмента, който използваме в ежедневието си, за да обменяме знания и опит и да формираме мнението си. За да бъде ползотворен диалогът, трябва да има свобода на изразяване. Всички ние трябва да можем да казваме какво мислим, както и да изслушваме останалите. Не бива да се страхуваме да слушаме,  когато другите говорят. В действителност често можем да научим повече точно от онези, чиито виждания са много различни от нашите собствени. Ако не харесваме или не вярваме в това, което казват, просто ще бъдем още по-убедени в собствената си позиция. Ако пък това, което мислят, наистина е интересно за нас, може да променим мнението си. И в двата случая ставаме по-мъдри. А вие кога за последен път променихте мнението си?

Свободата на изразяване е човешко право, което е защитено от няколко международни договора, както и от българската конституция.

Последваща дейност: групова работа

Описание:

• Време: 1-2 часа, в зависимост от това доколко задълбочена ще бъде лекцията;
• Изисквания: Голяма стая и достатъчно място за групова работа, големи листове хартия, маркери, химикалка и хартия.
• Подготовка: Лекция за свободата на изразяване и за това как тя е защитена от Международния пакт за граждански и политически права и Европейската конвенция за правата на човека.

Дейност: Свободата на изразяване като право на човека

В тази групова работа учениците ще изследват аргументите за и против пълната свобода на изразяване. Тя ще ги подготви за лекцията върху защитата на свободата на изразяване в международните документи за правата на човека.

1. Преподавателят представя задачата: Свободата на изразяване е важно човешко право, но има ли случаи, в които трябва да бъде ограничавана? Учениците трябва да разгледат аргументите за и против пълната свобода на изразяване. Преподавателят разделя децата на групи, като те трябва да са поне две, за да могат да работят с противоположни гледни точки за свободата на изразяване. Ако участниците са 20 или повече, могат да бъдат разделени на четири групи, като всеки две от тях ще имат една и съща задача (Време: 30 минути):

Една (или две) групи ще трябва да намерят възможно най-голям брой аргументи в полза на съществуването на пълната свобода на изразяване.

Другата група (и) ще имат задачата да открият възможно най-много аргументи в подкрепа на убеждението, че при определени обстоятелства свободата на изразяване трябва да бъде ограничавана.

2. Групите представят работата си в обща пленарна сесия.

Първи представят работата си групата (ите), които са работили с аргументи в подкрепа на свободата на изразяване.

3. Преподавателят обобщава:

От груповата работа разбрахме, че има много основания за съществуването на свободата на изразяване, но и че понякога се налага да бъде ограничавана. Тази двойственост е се вижда в международните документи за правата на човека. Международните договори защитават свободата на изразяване, но дават на държавите възможност да я ограничават в някои ситуации и при определени обстоятелства.

 

Въведение в свободата на изразяване (за преподавателя)

Има множество сериозни доводи в подкрепа на свободата на изразяване. Тя е фундаментален принцип на всяко демократично общество,  необходимо условие, за да се доближим до истината и важна част от нашето личностно развитие. Без свобода на изразяване не можем да общуваме с другите и да създадем собствена идентичност. Член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека отразява тези положителни аспекти (1948 г.):

„Bсеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.“

(https://www.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg)

 Държавата трябва да защитава свободата на изразяване на всеки.

Свободата на изразяване като човешко право предполага, че държавата трябва да защитава свободата на всеки да има собствено мнение и да го изразява. Изразяването може да бъде устно, писменo или чрез действие. Облеклото и външният ни вид (например прическата ни), също са защитени като начин на изразяване на нашата персоналност. Държавата опазва и правото ни на информация. Свободата на изразяване включва също и свободата на печата и електронните медии. Многобразието от информация в медиите също трябва да бъде защитено. Ако няма свобода и разнообразие на медиите, не може да има и демократично общество.

Свободата на изразяване по принцип защитава всяко изразяване на мнение, независимо значение какво е съдържанието и дори когато то е обидно, нападателно, богохулно, расистко, унизителнo и невярно. Под закрилата на това право попадат и думи и снимки, които не одобряваме. Това може да включва мнения, идеи или информация, които ни шокират, обиждат определени групи или създават затруднения на държавата. Причината свободата на изразяване да принуждава държавите да разрешават провокациите е, че такива прояви - парадоксално – всъщност могат да окажат много полезно въздействие. Лесно е за разбиране: хората решават да се борят само когато се сблъскат с идеи и нагласи, които не одобряват. Когато има контрааргументи, тези представи могат да бъдат опровергани и мнението на хората се променя. В дългосрочен план тази динамика ще доведе до по-малко разрушителни идеи и до развитието на по-демократични, зрели и мирни общества.

Въпреки че свободата на изразяване на практика защитава всички начини на изразяване, тя не е безгранична. Когато изразяването има сериозно негативно въздействие върху индивидите или обществото като цяло, държавите имат законното право да го ограничават.

Държавата има право да ограничава изразяването

След Втората световна война, в процеса на договаряне на юридическиобвързващи конвенции за правата на човека, държавите се споразумяват, че свободата на изразяване е основно човешко право и съответно, тя е включена както в Европейската конвенция за правата на човека (1950 г.), така и в Международния пакт за граждански и политически права (1966 г.). Тъй като конвенциите са правнообвързващи документи (за разлика от декларациите, например Всеобщата декларация за правата на човека), държавите искат да си запазят правото да ограничават изразяването, когато то има вредно въздействие. Например изразяване, което води до безредици или престъпления, заплашва здравето и морала или нарушава репутацията или правата на друг гражданин. Затова членовете, засягащи свободата на изразяване в Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека, и други правнообвързващи инструменти за правата на човека, включват разпоредби относно тези ограничения.

Член 10 (Свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека гласи:

1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.
2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

(https://www.echr.coe.int/Documents/Convention_BUL.pdf)

Става ясно, че свободата на изразяване не може да бъде абсолютна и може да има основателни причини за ограничаване на мненията, които имат вредно и разрушително влияние. Това може да се отнася например за случаи, в които е накърнен личния и семейния живот на други хора; дискриминирани са уязвими групи; насърчават се насилието и тероризма; има порнографско съдържание и може да навреди на децата и младите хора; разкриват се държавни тайни; или има друго отрицателно въздействие върху индивидите, държавата или обществото като цяло. Според този член обаче, всички рестрикции трябва да са в съответствие със закона и да са необходими в демократичното общество. Тъй като свободата на изразяване е основна демократична ценност, държавите не могат да я ограничават произволно.

Къде трябва да минава границата?

Тъй като формулировките в международните документи като цяло са тесни, те не обхващат всички потенциални проблеми и дилеми. В действителност смисълът на термина „необходим в демократично общество“ не се разбира сам по себе, а трябва да се тълкува в контекста на всеки конкретен случай. Комитетът на ООН по правата на човека чрез своите общи насоки и препоръки (https://www.ohchr.org/en/hrbodies/ccpr/pages/ccprindex.aspx), и Европейският съд по правата на човека чрез своята съдебна практика интерпретират как трябва да се разбира обхватът на свободата на изразяване според съответно Международния пакт за граждански и политически права и Европейската конвенция за правата на човека. Практиката на тези органи е важна за тълкуването на свободата на изразяване и за това кога на държавите трябва да бъде разрешено да налагат ограничения.

Къде трябва да е границата между законнo и незаконнo изразяване, е важен дебат. Тъй като договорите признават редица законни ограничения на упражняването на свободата на изразяване, тя може да има различен смисъл за различните хора, в зависимост от държавата и конкретната ситуация. Кога е приемливо налагането на рестрикции от страна на държавите?

Свободата на изразяване е жизненоважна за демократичните общества.  Дали намесата в изразяването на мнение е законосъобразна, зависи от естеството и смисъла му. Важно е да отбележим, че мненията, които са в интерес на обществото, например съмнения относно политиците и фигурите, които ги подкрепят, подлежат на по-сериозна защита от останалите. Този вид информация е от особено значение за нашите демокрации. Хората трябва да знаят кои са тези, които са избрали да бъдат техни лидери.

Трябва обаче да знаем, че по политически причини правителствата могат да злоупотребят със законното си право да налагат рестрикции и да ограничават свободата на изразяване. В такива  случаи те вероятно ще обяснят ограниченията с най-добри намерения, като предотвратяване на дискриминация, гарантиране на стабилност или противодействие на тероризма, но в действителност целта им е да ограничат критиките срещу собствената си власт. Днес в много страни свободата на изразяване е под заплаха. Всъщност няколко европейски и международни организации, които са ангажирани с наблюдението ѝ, вече съобщават, че е тя е застрашена.

Свободата на мнението и изразяването е фундаментална ценност на всяко демократично общество. В днешно време са много малко държавите, които не са заложили това право в своите конституции. Но дали от тази свобода се възползват абсолютно всички народи, е съвсем друг въпрос.

 

Как да използваме музеите?

Учениците могат да посетят различни музеи, за да получат повече знания за свободата на изразяване. Децата могат да работят в групи или индивидуално по различни задачи, и за по-кратък, и за по-дълъг период, както и да напишат есета или да направят презентации, които да инициират въпроси и дискусии.

Подготовка

Преди да посетят музея, децата трябва да се подготвят, като помислят предварително за видими признаци, които говорят нещо за степента на свободата на изразяване в обществото. Как можем да видим и почувстваме свободата на изразяване в едно общество? A как свободата на изразяване изразява себе си?

Отговор: Има много начини, по които се изразява свободата на изразяване:

- Могат ли хората да казват това, което искат?

- Има ли различни от вестници, медии и уебсайтове, които изразяват разнообразие от гледни точки относно политиката и други обществени проблеми?

- Има ли много и различни радио- и телевизионни канали?

- Има ли много и различни театри и кина? Свободни ли са да показват каквото пожелаят?

- Могат ли хората да се обличат както искат?

- Могат ли хората да изразяват свободно мнението си във вестниците или в интернет, без да се страхуват?

- Хората свободни ли са да демонстрират публично?

- Могат ли журналистите да работят свободно?

- Хората получават ли информация? Как?

- Достъпен ли е интернет?

- Други примери.

Анализирайте степента на свободата на изразяване:

Въпроси за работа в музея

• Можете ли да откриете видими признаци на свобода на изразяване в експозицията/изложбата? Можете ли да кажете нещо за степента на свободата на изразяване в обществото, която е представено? Защо? Или защо не?
• Намерете в изложбата/експозицията нещо, което показва, че хората използват свободата на изразяване. Обяснете.
• Намерете нещо, което показва, че правото на свободата на изразяване е нарушено. Обяснете.
• Във връзка с периода, за който се отнася изложбата/експозицията: защитена ли е била свободата на изразяване от българското законодателство? А от Конституцията или от правнообвързващи международни конвенции за правата на човека, ратифицирани от държавата?

Да говориш не е лесно, да продължиш да мълчиш е опасно.

Поговорка от Кот Д‘Ивоар,  Cun Ca Ki Ca, Kalilu Tera, Abidjan: Edition Edilis 2002