Това издание е публикувано през 2019 г. от Международния алианс за възпоменание на холокоста. Алиансът обединява правителства и експерти за подкрепа и насърчаване на преподаването, изследването, изучаването и почитането на паметта на жертвите на Холокоста, както и за спазване на ангажиментите поети в Стокхолмската декларация от 2000 година.

„Веднъж това се случи. Не трябваше да се случи, но се случи. То не трябва да се повтаря, но това не е невъзможно. Ето защо преподаването за Холокоста има фундаментално значение“.

Горан Першон при откриването на Стокхолмската конференция, 2000 г.

Пълният текст на Препоръките може да се намери в сайта на Министерство на образованието и науката и да се изтегли от тук: Preporaki_prepodavane_izuchavane_Holokosta_270121

Извадки от въведението:

Холокостът е подкрепяно от държавата систематично преследване и убийства на евреите от страна на нацистка Германия и нейните съюзници и съучастници в периода 1933 – 1945 година. Това е геноцид в мащабите на цял континент, чрез който бяха унищожени не само отделни хора и семейства, но и цели общности и култури, които са
се развили през вековете. Холокостът беше извършван в контекста на преследвания и убийства, дело на нацистите, които бяха насочени и към много други групи хора. Лекциите и дейностите винаги трябва да подпомогнат учащите се да разширят своите познания за това безпрецедентно унищожение и да съхранят паметта за преследваните и убити хора и групи. Преподавателите и обучаващите се трябва да бъдат насърчавани и стимулирани да разсъждават върху моралните, политическите и социалните въпроси, които Холокостът е повдигал, и върху тяхната релевантност днес. Възползвайки се от експертния опит на делегатите от над 30 държави-членки,
Препоръките на IHRA за преподаване и изучаване на Холокоста имат за цел да осигурят база за политиците, експертите и преподавателите, които да им помогнат за:

1. Развитието на познанията за Холокоста, осигуряването на точност в индивидуалното разбиране и знанията, както и повишаване на осведомеността за възможните последици от антисемитизма;
2. Формирането на подкрепяща среда на обучение при изучаването на Холокоста;
3. Насърчаването на критично и рефлексивно мислене за Холокоста, включително формирането на способности да се противостои на отричането на Холокоста или на неговото изопачаване;
4. Принос в областта на правата на човека и предотвратяването на геноцид чрез образованието.

ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРЕПОДАВА ЗА ХОЛОКОСТА?

В допълнение към предоставянето на учащите се на знания за събитие, което всъщност отправя предизвикателство към човешките ценности, преподаването и изучаването на Холокоста им позволява да разберат някои от механизмите и процесите, които водят към геноцид, и избора, който хората са направили, за да ускорят, приемат или да се противопоставят на процеса на преследвания и убийства, признавайки същевременно, че този избор понякога е бил правен при извънредни обстоятелства.

Разделът „Защо е необходимо да се преподава за Холокоста” формулира някои от тези по-задълбочени разбирания. Всички групи, ангажирани с образованието, могат да ги използват за изучаване на събитията от миналото с оглед на това как те определят настоящето. Преподаването и изучаването на Холокоста предоставя важна възможност да бъде стимулирано критичното мислене, общественото съзнание и личностното израстване.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕПОДАВА ЗА ХОЛОКОСТА?

Препоръките имат за цел да задълбочат разбирането на Холокоста, като поставят ключови въпроси, свързани с историческия контекст на Холокоста, неговия обхват и мащаб, защо и какви са причините за възникването му. В този раздел са представени редица ключови въпроси, които преподавателите могат да използват при оценката за
Холокоста. Предлагат се четири основни въпроса:

● Какви са били историческите условия и основните етапи в процеса на този геноцид?
● Защо и как хората са участвали или са се превърнали в съучастници в тези престъпления?
● Как са реагирали евреите на преследването и масовите убийства?
● Защо и как някои хора са се противопоставяли на тези престъпления?

Предлагат се по-детайлни въпроси, за да предложат различни гледни точки на учащите се да проучат как и защо се е състоял Холокостът. Въпросите насочват към изучаването на условията и действията до, по време и след Втората световна война. Те поощряват изучаването на връзката между Холокоста и другите масови зверства, извършвани от нацистите и техните съучастници, какъвто е геноцидът срещу ромите и синтите. Те насърчават преподавателите да изясняват кой е бил отговорен и съучастник и какво е мотивирало поведението на престъпниците, съучастниците, свидетелите и спасителите. Те показват голямото разнообразие от отговори на
жертвите. Те също така предполагат дискутирането и сравняването на историята на Холокоста с такива актуални въпроси, каквито са политиката във връзка с бежанците, последиците от нарушаването на човешките права не само за заинтересованите лица, но и за обществото като цяло, за усилията за предотвратяване на геноцид.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕПОДАВА ЗА ХОЛОКОСТА?

Преподавателите преди всичко трябва да са убедени, че за Холокоста може да се преподава ефективно и успешно след внимателна подготовка и с подходящи материали. В раздела „Как трябва да се преподава за Холокоста?” се обсъждат възможностите и проблемите на преподаването и изучаването на Холокоста по пътя на представянето на практически подходи и методи, приложими както във формална, така и в неформална образователна среда. Подчертана е важността на точността и прецизността по отношение на историческите факти, историческите
сравнения и използването на терминологията. Разделът поощрява използването на подходи, които стимулират критичното мислене и рефлексия у учениците. Обърнато е внимание върху значението на внимателния подбор на първични и вторични източници, които са подходящи са учащите се и които изясняват индивидуалността
и активността на историческите персонажи. В раздела също така се обсъжда важността на включването на нюансиран исторически контекст и на избягването на антиисторически сравнения при изучаването на Холокоста в контекста на други теми, като предотвратяването на геноцид и човешките права.