admin

Право на личен и семеен живот

МОДУЛ 7

Този модул цели учениците да постигнат разбиране за неприкосвеността на личния и семеен живот, включително за зачитането на неприкосвеността в собственото жилище.Те ще дискутират зачитане на правото на лична кореспонденция и въпросите свързани с това право в ежедневния живот.

Този модул помага на учениците да разберат правото на зачитане на личния и семеен живот, включително зачитането на личния ни живот в собствения ни дом. Те ще дискутират и зачитането на правото на лична кореспонденция и свързаните с него въпроси в ежедневието.

 

Кратко описание на сесията

Целта е учениците получат знания за ключовите понятия на правото на зачитане на личния и семейния живот. Описани са представите за неприкосновеност, личен живот, семеен живот, лична кореспонденция, както и тяхното значение за моралния и физически интегритет на човека. Сесията включва уводно упражнение -„Социолози“, лекция за правото на зачитане на личния и семейния живот, и две последващи дейности. Дейност I е анализ по групи на дела от практиката на Европейския съд по правата на човека. Дейност II е работа по проект и целта ѝ е анализ на връзката между правото на личен и семеен живот и други права на човека.

(URL: https://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?p=home&c= )

Учебни цели

  • Учениците да разсъждават върху понятието за неприкосновеност и неговия смисъл за хората, за да почувстват, че вътрешният им свят е защитен;
  • Да получат знания за правото на зачитане на личния и семейния живот и задълженията на държавните власти да гарантират това право на хората;
  • Да анализират дела на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно правото на зачитане на личния и семейния живот и да идентифицират доводите, които съда използва, за да се произнесе по дадено дело.

Описание

  • Време: 1-3 часа (в зависимост от това колко дела учителят иска да бъдат анализирани);
  • Изисквания: стая и достатъчно място за учениците да се движат свободно и да работят по групи; листчета хартия за упражнението
  • Подготовка (за учителя): лекция за правото на зачитане на личния и семейния живот.

Упражнение: Социолози

Какво разбираме под неприкосновеност? Съществуват ли дилеми за неприкосновеността в ежедневието ни?

Учениците ще се интервюират един друг.

  1. Преподавателят трябва да подготви въпросите - ситуации, в които има дилема за неприкосновеността, и да напише всеки въпрос на отделно листче.
  2. Учениците получават листчета с въпроси на тях. Задачата на децата е да се интервюират един друг: задават въпроса и записват накратко отговора на другия. Не е необходимо да се записват имената на отговорилите. Желателно е всеки ученик интервюира поне половината клас. (Време: 15 минути).
  3. Отговорите, които децата са получили, ще бъдат отправна точка за дискусия за неприкосновеността. Анализът им ще покаже дали някои от отговорите са сходни или се повтарят. Важно е да има обща дискусия с участието на всички. Така учениците ще имат възможност да изразят мнението си по въпросите, свързани с неприкосновеността. Младите хора обикновено се чувстват въвлечени, тъй като виждат себе си и своите си дилеми в тях. След дискусията, преподавателят може да изнесе кратка лекция за основните аспекти на правото на личен и семеен живот.

Преподавателите могат да използват тези въпроси в упражнението (NB: всеки въпрос трябва да е на отделно листче):

  1. Можете ли да обсъждате абсолютно всичко с вашия/та приятел/ка?

а) Да, мога да обсъдя с него/нея абсолютно всичко

б) Не, има неща, които не мога да обсъдя дори с него/нея. Защо? (По желание)

  1. Любопитно ви е нещо, свързано са приятеля/ката ви и искате да научите повече. Той/тя обаче не иска да говори с вас на тази тема и казва, че това си е негова/нейна работа и неговия/нейния личен живот. Какво ще направите?

а) Ще продължа да задавам въпроси за това, което искам да разбера;

б) Няма да продължавам да задавам въпроси, тъй като той/тя не иска да го правя;

в) Дали ще продължа да задавам въпроси или не, зависи от ситуацията. В каква ситуация ще продължите да питате?

  1. Според вас вярно ли е, че всеки може да има свои собствени мисли и мечти, за които другите не е нужно да знаят?

а) Да, вярно е

б) Не, мисля, че хората могат да знаят мислите и мечтите на други хора. Защо?

  1. Можете ли да говорите за всичко с родителите си?

а) Да, мога

б) Не. Има неща, за които не мога да говоря дори с родителите си. Защо?

  1. Ще се почувствате ли ядосан(а) или обиден(а), ако родителите ви разглеждат без ваше разрешение личните ви неща, например чантата ви, мобилния ви телефони или съобщенията ви?

а) Да

б) Не. Защо?

  1. Винаги ли отговаряте на родителите си, когато ви задават въпроси, свързани с вас и вашето ежедневие (училище, приятели, хобита и т.н.)?

а) Да, аз винаги отговарям на родителите си

б) Отговарям само когато поискам

в) Обикновено не говоря с родителите си за важни за мен неща.

 

Лекция за правото на личeн и семеeн живот (за преподавателя)

Член 12 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) гласи, че

„ Hикой не трябва де бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върхy неговата чест и добро име. Bсеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.“ ( https://www.ohchr.org/EN/UDHR/Pages/Language.aspx?LangID=blg )

Правото на зачитане на личния и семейния живот е защитено и от член 8 на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ):

„1.Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. 2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. “( https://www.echr.coe.int/Documents/Convention_BUL.pdf ).

Правото на неприкосновеност на личния живот присъства в повечето конституции по света. Българската конституция от 1991 г. признава правото на неприкосновеност на личния живот, на тайната на комуникацията и на достъпа до информация чрез своите членове 32-34.

Държавните и публичните власти са гаранти на зачитането на личния живот на хората. Те също така имат задължението да защитават личния и семейния живот от намеса и злоупотреба. Няма значение дали някой е местно лице или не; всички хора имат равни права на зачитане на личния и семейния си живот. За да се постигне по-пълно разбиране на правото на личен и семеен живот, трябва да започнем от понятието за неприкосновеност.

Неприкосновеност

 Може да се каже, че неприкосновеността се отнася до вътрешния свят на човека -материален и духовен. Материалният се отнася до личното ни пространство и дома ни, а духовният до душата, вътрешните мисли, мечтите и житейската философия.

Неприкосновеността е тясно свързана с личната идентичност. Личните характеристики като име, външен вид (образ), телосложение и пол, са свързани с физическата и моралната неприкосновеност на личността. Образът, например, е уникална характеристика на личността, която отличава един човек от всички останали. Затова защитата на личния образ и законодателството, което регулира публикуването и използването му, са основен приоритет в много страни днес. Скорошен пример за защита на личните данни в Европа е Общият регламент за защита на данните (GDPR), разработен от Европейския съюз през 2016 г.

Много е важна дискусията за процедурите и законите, с които държавите днес регулират съхранението и обработването на личните данни на хората. Държавите могат да събират данни за здравето, наследствените заболявания, обстоятелствата, при които някой се ражда или друга лична информация. Те обаче са длъжни да защитават тези данни от злоупотреба и да гарантират правото на неприкосновеност и личен живот. Например, новородените могат да бъдат включени в програмите за скрининг само ако родителите им са информирани за целите на скрининга и са дали своето съгласие. В този случай държавните власти биха били длъжни да гарантират, че с получената лична информация за новороденото работят само болниците или изследователите и че няма как с нея да злоупотребят системата на здравеопазването, учени или други групи.

Поверителността също е свързана с личната идентичност и личното развитие. Всеки сам решава как иска да изглежда, какви книги да чете и с кой да бъде приятел. Става въпрос за автономността и правото на хората да взимат решения за собствения си живот. Държавата няма думата тук. Все пак, личното развитие никога не се случва във вакуум. Повечето хора живеят в общества, в които има различни традиции, култура и социални реалности.  Те със сигурност оказват влияние върху личността и разбирането за неприкосновеност. По принцип четири сфери на човешкия живот се смятат за неприкосновени: личния живот, семейния живот, дома и кореспонденцията.

Право на личен живот

Личният живот е сферата, в която развиваме потенциала си и разкриваме личността си. За повечето хора е важно да имат добра и почтена репутация и възможност сами да взимат решения за собственото си тяло и живота си. Повечето хора се радват да влязат във взаимоотношения с други хора, под формата на семейство, или като сродни души, приятели, колеги и т.н. Държавата е задължена да не се намесва в личния избор на хората.

Правото на зачитане на личния живот е свързано със свободата да избираме как да живеем, но може да се отнася и до качеството на живот. В HUDOC - базата данни на Европейския съд по правата на човека – можем да се запознаем с дела, които засягат различни аспекти на качеството на живот. Примерите включват делата за желанието на някои хора след кремация собствената им пепел да бъде разпръсната в имота им; решения за смяна на името или фамилията, вкл. случаи, в които съпругът иска да вземе фамилията на съпругата си; решения за избора на имената на децата от техните родители; процедури за получаване на документи за самоличност след смяна на пола, и др.

Правото на зачитане на личния живот e свързано и със защитата на личната автономност и анонимност. Примери за намеса в личния живот: снимане на хора или техните деца без предварително разрешение; споделяне на изображения в медии без разрешение; отказване на достъп до  лична информация (здраве, произход, образователни резултати); оповестяване на лични данни (пол, семейно положение, място на раждане); вземане на пръстови отпечатъци без предварителна информация за целта на подобни действия; наблюдение на дигиталната комуникация (мейли, социални медии); депортиране или преселване на хора без тяхното съгласие; преглед на тялото и хоспитализиране на човека без негово съгласие. Извършването на всички тези действия в едно демократично общество изисква легитимност и необходимост.

Правото на зачитане на личния живот се използва и за защита на традиционния начин на живот на националните малцинства или групи в някои страни, както и във връзка с екологични проблеми, които влияят върху качеството на живот на хората, като достъп до източници на чиста питейна вода в близост до дома.

Право на семеен живот

Под семеен живот разбираме най-вече хора, които живеят заедно, или чиито взаимоотношения изглеждат като семейство. Днес има различни семейни модели. Връзката не е нужно да бъде официално регистрирана, а съжителството също се приема за семейство. Понятието за личен и семеен живот включва както хетеросексуалните, така и еднополовите двойки. Като семейни отношения се определят и отношенията между деца и техните родители, включително и с разведени и приемни родители или самотни родители; братя и сестри и баби и дядовци; децата в семейството; чичовци, лели и техните племенници. Взаимоотношенията могат да имат и финансово измерение, като правото да се взимате решения за собствен имот или да наследяваме. В случаите, в които за дете се полагат грижи в обществена или специализирана институция, можем да говорим за правото на зачитане на личния живот на детето.

 Дом

 Домът е физическо пространство, където хората прекарват много време или с което са свързани за определен период от време. В този смисъл дом е не само къща или апартамент, a си вила, нает апартамент, общинско или защитено жилище, офис или работно място, където границите между офис и дом не са толкова ясни (като офис вкъщи), фирмена централа, както и нетрадиционни домове като каравани и т.н.

Не е необходимо хората да притежават домовете си, за да очакват спазване на правото си на личен живот и дом. Повечето хора затварят плътно вратата, за да са сами, да имат личен живот и да със семейството си. Държавните и публичните власти се нуждаят от наистина основателни законни основания, за да проверят нечии дом. Полицейското нахлуване, унищожаването или претърсването на дома, без присъствието на хората, които живеят там, биха били крайно проблемни действия и тяхната законосъобразност, пропорционалност и необходимост винаги трябва да бъдат проучени много внимателно.

Кореспонденция

Кореспонденцията като част от правото на личен и семеен живот е свързана с поверителността на личната комуникация. Има различни видове кореспонденция: писма с лично и / или професионално съдържание, пратки и колети, телефонни разговори, съобщения и имейли. Отново става въпрос за нашата поверителност, моралната ни неприкосновеност, за това да се чувстваме добре и уважавани. Правото на запазване на тайната на кореспонденцията ни е в тясна връзка с нашата свобода на съзнанието, свободата на изразяване и правото да разпространяваме информация без намеса или цензура от страна на държавата.

Правото на зачитане на личния и семейния живот защитава не само кореспонденцията с членовете на семейството ни, но и с колеги, приятели или други хора. Държавните власти трябва да оправдаят действията си в случай, че налагат цензура, следят или изземат нечия кореспонденция. Освен това държавите са длъжни да гарантират, че не цензурират комуникацията между хората, независимо дали средствата за тази комуникация са държавни или частни.

Някои професионални групи (като журналисти и адвокати) са под специална закрила, тъй като качеството на тяхната работа в голяма степен зависи от липсата на цензура и контрол от страна на държавата.

Разследваните и задържаните също се нуждаят от специална защита на кореспонденцията, тъй като това може да бъде решаващо за техния живот и свободата им. В затворено пространство и лишени от свобода, те обикновено имат малко контакти със семействата си и често са зависими от служителите на затвора или полицията, за да се ползват от правото си на зачитане на личния и семейния живот.

За повече информация (на английски):

Educating in human rights, Teacher’s book, Moscow 2000

Наръчници за правата на човека на Съвета на Европа, Защита на правото на зачитане на личния и семейния живот, Ivana Roagna (2012), URL:

https://rm.coe.int/16806f1554 

Ръководство за член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, 2019. URL:

https://www.echr.coe.int/Documents/Guide_Art_8_ENG.pdf

Поверителност и свобода на изразяване на децата онлайн, ЮНЕСКО, 2018. URL:

https://www.unicef.org/csr/files/UNICEF_Childrens_Online_Privacy_and_Freedom_of_Expression(1).pdf

 

Упражнение I

Групова работа - анализ на дела, разгледани от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)

Вече стана дума, че правото на личен живот е широко понятие. То се развива постоянно, също като обществата. Важно е да се види какви са доводите на държавните власти и ЕСПЧ, когато взимат решение за това дали има или не нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот. Подбрани са четири дела за анализ. Всяко от тях се отнася до определен аспект от правото на зачитане на личния и семейния живот. Първото засяга личната идентичност и неприкосновеността, второто - защитата на личния живот и дома, третото - защитата на семейния живот, и последното - поверителността на кореспонденцията. Анализът ще позволи на учениците да разберат доводите, използвани от Европейският съд по правата на човека, когато анализира необходимостта от намеса на държавите в личния и семейния живот в демократичното общество, както и законността и намесата. В базата данни на ЕСПЧ - HUDOC – има подробни описания на делата и  прессъобщения. Тъй като обикновено описанията са дълги, е добре преподавателят да проучи всяко дело предварително и да даде на децата съкратена версия.

При груповия анализ учениците трябва да отговорят на тези три въпроса:

- Кои са страните по това дело?

- За какво е делото?

- Какви са доводите и окончателното решение на Европейския съд по правата на човека по това дело?

Дела за анализ

Дело 1: Шимоволос (Shimovolos) срещу Русия, 2011.

https://hudoc.echr.coe.int/eng#{"itemid": evidence"001-105217 "]}

Г-н Шимоволос се е оплакал, че регистрацията на името му в базата данни за наблюдение е намеса в неговия личен живот, защото е позволила на полицията да събира информация за пътуванията му. Тази намеса не би била необходима в демократичното общество. Не е имало причина да бъде регистриран там, тъй като той е спазвал закона и никога не е бил заподозрян в каквито и да е престъпни или административни нарушения. Според жалбоподателя в базата данни има информация за повече от 3800 души, повечето от тях, подобно на самия него, са били включени там заради това, че са били обществени активисти или защитници на човешките права.

Дело 2: Пеев срещу България, 2007.

https://hudoc.echr.coe.int/eng#{"itemid": evidence"001-81914 "]}

Г-н Пеев, социолог, работил като експерт в Съвета за криминологични изследвания към Върховната касационна прокуратура, е публикувал поредица от обвинения срещу главния прокурор в няколко български медии. Те са за атмосфера на страх в прокуратурата, включително случаи на физическо и психическо насилие. Кабинетът на г-н Пеев е запечатан, ключалката е сменена, проверени са дискове с лични материали, бележки, тетрадки, дипломи, лични снимки, книги и лични документи, включително медицински.

Дело 3: Норис срещу Ирландия, 1988. URL

http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-57547

Г-н Норис, преподавател и член на ирландския парламент, е и активист, който участва в кампании за правата на хомосексуални в Ирландия от 1971 г. Основател е на ирландското движение за правата на гейовете. Жалбите му са срещу законите в Ирландия, които криминализират хомосексуалността.

Дело 4: Кембъл и Фел срещу Обединеното кралство, 1984 г. http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-57456

Г-н Кембъл и г-н Фел, затворници в „Олбани”, са се оплакали от лошо отношение, физически наранявания, както и че им е отказано да общуват със своите адвокати и близки.

 

Упражнение II

 Работа по проект – връзката между правото на личен и семеен живот и други права на човека

Правото на личен и семеен живот не е абсолютно човешко право, което значи, че има ситуации, когато то се свързва с (подкрепя) други права или влиза в противоречие с тях.

Интересно е да разберем повече за това как то се свързва или противоречи на други човешки права. Учениците могат да дадат конкретни примери за ситуации, реални и въображаеми, когато:

- Правото на зачитане на личния и семейния живот е свързано или е в противоречие на правото на живот и забрана на изтезанията (Пример: държавните власти нямат право да задържат някой или да го оставят в ареста без законово предписание за такова действие);

- Правото на зачитане на личния и семейния живот е свързано с  или е в противоречие със свободата на изразяване. (Всеки има право да получава информация и да я разпространява, без да бъде цензуриран);

- Правото на зачитане на личния и семейния живот е свързано или е в противоречие със свободата на печата. (Условия, при които журналисти, блогъри и медийните институции могат да си вършат работа без намеса или цензура);

- Правото на зачитане на частното и семейното личния и семейния живот е свързано или е в противоречие с правото на политическо участие. (Къде са границите на неприкосновеността и личния живот? В каква степен правото на личен живот е гарантирано на политици и други публични личности?).

 

Как да използвате музеите

Учениците могат да работят индивидуално или по групи, за да идентифицират музеи или изложби в мястото, където живеят или пък онлайн. Те трябва да открият в тях аспекти, свързани с правото на зачитане на личния и семейния живот. Могат да представят работата си класа, да напишат статия или да направят репортаж за училищното радио, след като са работили по тези въпроси:

- Открийте музеи или изложби, които показват традиционен и нетрадиционен начин на живот и подслон . Как са представени на аудиторията тези начини? Защитено ли е правото на личен и семеен живот на хората, показани в изложбите и ако да, в каква степен?

- Открийте музеи или изложби, които представят уязвими  групи от обществото, като хора в затвора, пациенти в психиатрии, бездомни хора, наркозависими. Интервюирайте служител на музея / автор на изложба, за да разберете как те разбират и защитават правото на неприкосновеност на хората /личните образи/ личните вещи, които са използвали в изложбата.